Лейтенант Воазне се бе разминал със страстта си към зоологията по причина на безпрекословните заповеди, издадени от един баща, който го бе запратил в полицейското управление без много приказки. Воазне беше преди всичко специалист по рибите, морски и главно речни, и бюрото му бе затрупано със списания по ихтиология. Но беше подкован и в други свързани с фауната области, от насекомите до прилепите през антилопите гну, и тази ерудиция леко го отклоняваше от служебните му задължения. Разтревожен от това своеволие, дивизионният комисар му бе отправил предупреждение, каквото бе отправил и към лейтенант Меркаде, който страдаше от хиперсомния. Но кой в тази Бригада, питаше се Адамсберг, не страдаше от някакво отклонение? Освен Ретанкур, но пък нейните способности и енергията й също не следваха обичайния път.
След като лейтенантът си тръгна, Церк остана прав с увиснали ръце, втренчил поглед във вратата.
— Впечатли те, нали? С всички става така първия път. И всички следващи пъти.
— Много е красива — каза Церк.
Адамсберг погледна сина си учудено, тъй като красотата не беше най-първата характеристика на Виолет Ретанкур. Нито грацията, нито тактът, нито любезността. Тя въплътяваше всичко друго, но не и очарователната и крехка деликатност, каквато предполагаше името на това цвете. Иначе фините й черти бяха оградени от широки бузи и мощна челюст, всичко това закрепено върху врат на бик.
— Щом казваш — рече Адамсберг, който нямаше желание да спори с младеж, когото още не познаваше.
Дотолкова, че още нямаше мнение за неговата интелигентност. Притежаваше ли такава, или не? Или малко? Едно нещо успокояваше комисаря — повечето хора, които познаваше, все още нямаха мнение за собствената му интелигентност, дори самият той. Защо трябваше да има за Церковата? Веранк твърдеше, че младежът има дарби, но Адамсберг още не бе открил в коя област.
— Неиздържаната армия, това говори ли ти нещо? — попита Адамсберг, докато внимателно поставяше кошничката с гълъба върху бюфета.
— Каква? — попита Церк, който започваше да слага масата, поставяйки като баща си вилиците отдясно, ножовете отляво.
— Няма значение. Ще питаме Данглар. Това е част от нещата, на които уча брат ти още от седем месечна възраст. И на които щях да те уча, ако те бях познавал на тази възраст. Три правила трябва да запомниш, Церк, и друго не ти трябва в живота. Когато не можеш да схванеш нещо, питаш Веранк. Когато не можеш да направиш нещо, обръщаш се към Ретанкур. Когато не знаеш нещо, Данглар е твоят човек. Трябва добре да се пропиеш с тази трилогия. Но тази вечер Данглар е особено навъсен, не знам дали ще можем да измъкнем нещо от него. Веранк се връща в Бригадата и това няма да му хареса. Данглар е нежно цвете и като всеки рядък предмет е крайно крехък.
Докато Церк сервираше вечерята, Адамсберг се обади на отколешния си заместник. Риба тон на пара с тиквички и домати, ориз, плодове. Церк бе пожелал да поживее известно време у новия си баща и сключеният договор предвиждаше да приготвя вечерята. Лесно изпълнима клауза, защото на Адамсберг му беше почти напълно безразлично какво яде. Можеше вечно да поглъща едни и същи макарони, също както неизменно носеше черно сако и черен панталон, каквото и да беше времето.
— Данглар наистина ли знае всичко? — попита младежът, смръщвайки вежди, гъсти като на баща му и образуващи нещо като козирка над неустановения му поглед.
— Не, има много неща, които не знае. Не знае как да си намери жена, но от два месеца има нова приятелка, което е изключително събитие. Не знае как да намери вода, но безпогрешно открива бялото вино. Не знае как да притъпи страховете си, нито как да забрави огромната маса от въпроси, които се трупат в плашеща купчина и в които непрекъснато рови като гризач в леговището си. Не знае да тича, нито да гледа как вали дъждът или как тече реката, не знае как да не обръща внимание на грижите си и което е още по-лошо, сам си ги създава, та да не би да го изненадат. Но знае всичко, от което на пръв поглед няма никаква полза. Всички библиотеки на света са влезли в главата на Данглар и пак е останало място. Това е нещо колосално, нечувано, нещо, което не мога да ти опиша.
— И щом няма полза на пръв поглед?
— Значи, задължително има на втори или на пети.
— А, хубаво — каза Церк, видимо доволен от отговора. — Аз не знам какво знам. Какво мислиш, че знам?
— Каквото и аз, Церк.