— Ръбод нед, господин комисар.
— Добър ден — отговори Адамсберг. — Боли ли ви?
— А не, това е заради липсващия пръст. Върти ме, когато се разваля времето. На запад се заоблачава.
— На запад се заоблачава вече от няколко дни.
— Ама този път е сигурно — увери го Ипо и отново подхвана работата си. — Ще вали, и то като из ведро. Здравата ме върти.
Адамсберг колебливо прекара ръка по лицето си. Емери със сигурност би предположил, че не липсващият пръст предизвиква въртенето, а силният удар, нанесен на Данглар с острието на дланта.
— А лявата ръка не ви ли върти?
— Понякога е едната, понякога другата, понякога и двете. Не е математическо.
Ненормална интелигентност, недоброкачествена външност. Ако не Адамсберг ръководеше следствието, Емери вече щеше да е закопчал Ипо. Ипо, който конкретизира видението на сестра си, като убива сграбчените и Валре в тарапаната.
Ипо беше съвсем спокоен, сега тръскаше шарените блузи на Лина, които веднага извикаха гърдите й в съзнанието на Адамсберг.
— Всеки ден се преоблича, толкова работа ми отваря.
— Тази нощ ще наблюдават къщата ви, Ипо. Това дойдох да ви кажа. Ако видите двама мъже вън, не стреляйте по тях. Аз и Веранк от 10 до 2 часа. Емери и Фошьор до зори.
— Защо? — попита Ипо и сви рамене.
— Тримата вече са мъртви. Майка ви е права да се безпокои за вас. Видях един нов надпис на стената на склада, като идвах насам — Смърт на В.
— „Смърт на вандалите“ — усмихна се Ипо.
— Или „Смърт на Вандермотови“. На тези, чрез които се разразява бурята.
— Защо някой би искал да ни убива?
— За да разчупи проклятието.
— Глупости. Казах ви, че никой не би се осмелил да се приближи до нас. А в наблюденията не вярвам. Мортанбо нали го наблюдавахте. Не искам да ви обиждам, господин комисар, но от вас нямаше никаква полза. Въртяхте се като глупаци около къщата му и го убиха под носа ви. Бихте ли ми помогнали?
Иполит непринудено подаде на Адамсберг краищата на един чаршаф и двамата мъже го разтърсиха в горещия въздух.
— Убиецът — подзе Ипо, като подаде две щипки на комисаря — спокойно си е седял на сгъваемото столче и трябва много да се е смял после. Ченгетата никога на никого не са попречили да убива. Ако твърдо е решил, престъпникът е като препускащ кон. Препятствията ги прескача и толкова. А този явно твърдо е решил. Страхотно самообладание трябва, за да хвърлиш човек на релсите. Знаете ли защо е нападнал заместника ви?
— Още не — разтревожено отвърна Адамсберг. — Изглежда, че са го взели за мен.
— Глупости — повтори Ипо. — Убиец като него никога не бърка мишените си. Пазете се, ако ще патрулирате тази нощ.
— Няма полза да избиваш ченгетата. Те са като тръните, израстват отново.
— Така е, само че този тип е кръвожаден. Брадва, арбалет, влак, отвратително е. Изстрел с револвер е по-чистичко, не е ли така?
— Не точно. На Ербие му беше пръснал главата. А и изстрелът вдига шум.
— Вярно — каза Ипо и се почеса по врата. — А той е като призрак, никой нито го е чул, нито го е видял.
— И Мерлуз така казва.
— Веднъж и той да е прав. Проведете се наблюдението, щом искате, господин комисар. Поне майка ще се успокои. Тя е съвсем изкарана от релси. А и трябва да се грижи за Лина.
— Да не е болна?
— Тук — каза Ипо, като посочи челото си. — Когато види Армията, Лина не е на себе си седмици наред. Получава кризи.
Данглар се обади в „Глигана“ малко преди 21 часа. Адамсберг неспокойно стана. Бавно се отправи към апарата, като се питаше как да закодира разговора. Игрите с думи бяха последният му талант.
— Можете да успокоите експедитора — каза Данглар. — Намерих двата пакета в гардероба. Този ключ беше.
Хубаво, помисли с облекчение Адамсберг. Данглар бе открил Церк и Мо, които наистина се оказаха в Касарес.
— В добро състояние ли са?
— Хартията малко се е смачкала и канапът е поизтънял, но са прилични.
Хубаво, повтори си Адамсберг. Младежите бяха уморени, но в добро състояние.