Съдебната лекарка безцеремонно разтърси ръката му.
— Извинете — каза Адамсберг. — Не ви видях да влизате.
— Не е нещастен случай — каза тя. — Изследванията ще го докажат, но предварителният оглед показва, че е погълнал смъртоносна доза бензодиазепини и главно невролептици. И да не беше паднал от прозореца, пак щеше да е мъртъв. Самоубийство.
— Потвърждава се каза експертът по отпечатъците. — Имам само един вид отпечатъци, на пръв поглед неговите.
— Какво е станало? — попита лекарката. — Знам, че жена му е решила да живее в Германия със синовете си, но тази двойка вече от години е само виртуална.
— Разбрал е, че е разкрит — уморено каза Адамсберг.
— Пари? Разорен ли е бил?
— Не, от разследването. Убил е трима души, за малко да убие още един, плюс старата Леони, и се е готвел да убие още двама. Или четирима. Или пет.
— Той ли? — възкликна лекарката, отправяйки поглед към прозореца.
— Учудвате ли се?
— И още как. Той беше дребен играч.
— В смисъл?
— Веднъж месечно ходя да си изпробвам късмета в казиното в Довил. Там го срещам. Никога не съм говорила с него, но много може да се научи за човека, ако го гледаш как залага. Не смееше да вземе решение, искаше съвет, бавеше цялата маса с досадната си нерешителност и накрая залагаше съвсем дребна сума. Не беше от типа победител, не обичаше да рискува, беше плах играч. Трудно можеш да си представиш, че ще изгрее със собствена идея. Най-малко такава свирепа. Живееше само от предимствата на ранга си, от престижа си, от връзките си. Това беше неговата сигурност, мрежата му. Нали знаете, предпазната мрежа на цирковите артисти.
— А ако мрежата е била на път да се откачи?
— В такъв случай, разбира се, всичко е възможно — каза лекарката и се отдалечи. — Когато се задейства някоя жизненоважна аларма, човешката реакция е светкавична и непредвидима.
Адамсберг запомни фразата, той лично никога не би формулирал нещата така. Но това можеше да му послужи, за да успокои графа. Светкавични убийства, непредвидимо самоубийство, никога не притискай животното в ъгъла, колкото и да е цивилизовано и лъскаво. Знаеше всичко това, имаше различни начини да се каже. Слезе по голямото стълбище от навосъчен дъб, като си мърмореше думите, и извади мобилния си, който вибрираше в задния му джоб. Което му напомни, като докосна изсъхналата кал, че не се е преобул. Спря пред вратата на библиотеката, за да прочете съобщението на Ретанкур. Шест косъма на облегалката за глава лява пр. два сако костюма от приема. Камер потвърждава отрязани коси и захар мирис гараж. Адамсберг стисна апарата, обзет от детинското и смущаващо усещане за мощ, което бе изпитал предишния ден по време на бурята. Радост — първична, груба, варварска, победоносна. Бавно пое дъх два пъти, прекара ръка по лицето си, за да заличи усмивката, и удари с длан по вратата. Докато чакаше отговора на графа, който бе гневен и придружен с почукване с бастуна по земята, фразата на съдебната лекарка бе изчезнала до последната дума, удавена в непрозрачните води на мозъка му.
XLVIII
Адамсберг посети Лео, прочете й една глава за близненето при конете, целуна я по бузата, каза: „Ще дойда пак“, и поздрави доктор Мерлуз. Мина през Вандермотови, прекъсна братята, които окачаха хамак в двора, и им изложи ситуацията с малко думи, без да засяга ключовия въпрос за бащинството на граф Дьо Валре. Остави за това да се погрижи Лео или самият граф, ако му стискаше. Възбудата на Дьо Валре бе започнала да спада, но с труса, разтърсил замъка, Адамсберг се съмняваше, че графът ще упорства в дръзката си решимост да се жени за Лео. Още на другия ден националните медии щяха в подробности да опишат престъпленията на виконта и да тръгнат по следите от кръв, които водеха право в замъка.