— Почти.
— А в провинцията? Там какво стана?
— Там всичко свърши. Но зле. Трима убити и един самоубит.
— Виновен има ли?
— Да.
Лусио поклати глава, сякаш одобряваше зловещата равносметка, и отвори бирите на един клон.
— Не стига, че повреждаш корените, като пикаеш отгоре им, ами сега и обелваш кората — запротестира Адамсберг.
— Нищо подобно — възмути се Лусио. — Урината е пълна с азот, а туй е най-хубавото за компоста. Ти защо мислиш, че пикая върху дървото? Заради азота — повтори Лусио, като с удоволствие вкусваше от думата. — Не знаеше ли?
— Много неща не знам, Лусио.
— Я седни, омбре — каза испанецът, като посочи сандъка. — Тук беше горещо — каза той, отпивайки от шишето. — Намъчихме се.
— Там също. Облаците се трупаха на запад, а бурята все не идваше. Накрая вчера всичко се взриви, и небето, и разследването. Имаше и една жена, направо да й схрускаш гърдите. Нямаш представа какво нещо. Имам чувството, че трябваше да го направя, имам чувството, че нещо не съм довършил.
— И те сърби, а?
— Аха, затова исках да говоря с теб. Сърби ме, ама не по ръката, а в главата. Като врата, която не съм затворил.
— Тогава трябва да се върнеш, омбре. Иначе цял живот ще те сърби. Знаеш как е.
— Разследването е приключено, Лусио. Повече нямам работа там. Или може би е така, защото не видях кравите да мърдат. В Пиренеите, да. Но там нямам повече работа.
— Не можеш ли да изхрускаш жената? Вместо да надзираваш кравите?
— Не искам да я хрускам, Лусио.
— А!
Лусио погълна половината бутилка, като шумно преглъщаше, после се оригна и се замисли по трудния случай на Адамсберг. Бе ужасно чувствителен на тема недочесани неща. Това беше негов терен, негова специалност.
— Когато мислиш за нея, за храна ли се сещаш?
— За куглоф с бадеми и мед.
— Това какво е?
— Нещо като кекс.
— Ясно — каза Лусио с вид на познавач. — Но и ухапванията също са ясни. Най-добре да го потърсиш тоз куглоф. Може да свърши работа.
— Няма да намеря истински в Париж. Това е специалитет на Източна Франция.
— Винаги мога да помоля Мария да направи един. Все някъде има рецепти, не съм ли прав?
XLIX
Заключителното заседание започна в Бригадата в неделя сутринта в 9:30, на 15 август. Присъстваха четиринайсет души. Адамсберг бе чакал Ретанкур с нетърпение и в знак на благодарност и възхищение я бе прегърнал през рамото — мъжествен, малко военен жест, който би бил оценен от Емери. Поздрав, отправен към най-блестящия воин. Ретанкур, която губеше способността си да реагира, когато я поставеха на терена на емоциите, бе разтърсила глава като сърдито дете, за да запази задоволството си за по-късно, сиреч само за себе си.
Полицаите се бяха наредили в кръг около голямата маса, Меркаде и Мордан си водеха бележки за протокола на заседанието. Адамсберг не обичаше особено тези големи събрания, на които трябваше да обобщава, да обяснява, да дава нареждания и да прави заключения. Вниманието му се отклоняваше от нищо и никакво и Данглар винаги стоеше до него, та в случай на необходимост да го върне в действителността. Само че в момента Данглар беше в Порто с Момо Късия фитил, изпратил бе Церк в Рим и несъмнено се готвеше да се прибере в Париж. Адамсберг се надяваше да го види в края на деня. После щяха да изчакат няколко дни за по-правдоподобно и мнимият доносник щеше да вдигне на крак Бригадата. Мо щеше да бъде предаден като трофей на комисаря. Адамсберг мислено преговаряше ролята си, докато лейтенант Фроаси докладваше за изпълнението на задачите от последните дни, като между другото спомена за кървавия сблъсък между двама колеги от една застрахователна компания, единият нарекъл другия „лунен педал“ и оказал се с далак, разкъсан от нож за разрязване на хартия. Беше се отървал като по чудо.
— Очевидно — уточни Жюстен, както винаги педантичен — не „педалът“ е бил проблемът, а „лунен“.
— Ама какво значи „лунен педал“? — попита Адамсберг.
— Никой не знае, дори този, който го е изрекъл, не знае. Осведомихме се.
— Хубаво — каза Адамсберг и започна да рисува на бележника, който държеше на коленете си. — Момиченцето с песчанката?
— Съдът даде съгласие да отиде да живее при своя полусестра във Вандея. Съдията нареди психиатрично наблюдение над малката. Полусестрата прие да прибере и песчанката. Която също е момиче, така каза лекарят.