— Как умират „сграбчените“? — попита той.
— Зависи. От люта треска или от убийство. Когато не е скоротечна болест или нещастен случай, някое земно създание става изпълнител на неумолимата воля на Армията. И, значи, убийство, но убийство, поръчано от Господаря Елекен. Разбирате ли?
Двете чаши вино, които бе изпил — а това не му се случваше всеки ден, — бяха разсеяли лекото раздразнение на Адамсберг. Сега му се струваше, че да срещне жена, способна да види ужасяващата Армия, е рядко и обогатяващо преживяване. И че реалните последствия от такова едно виждане могат да бъдат страховити. Сипа си половин чаша и отмъкна една цигара от пакета на сина си.
— Това някаква специална ордебекска легенда ли е? — попита.
— Не. Месни Елекен преминава през цяла Северна Европа. През скандинавските страни, през Фландрия, после през Северна Франция и Англия. Но винаги по едни и същи пътища. По Боневалския препуска от цяло хилядолетие.
Адамсберг придърпа един стол и седна, като опъна краката си и затвори малкия кръг, който тримата мъже образуваха пред огнището.
— И все пак — започна той и изречението му спря дотук, както ставаше често, когато мисълта му не беше достатъчно ясна, за да я проследи с поглед.
Данглар така и не успя да свикне с мъгливия ум на комисаря, с неуточнената му мисъл, лишена от последователност и панорамност.
— И все пак — продължи Данглар вместо него — това е само историята на една нещастна млада жена, достатъчно разстроена, за да има видения. И на една майка, достатъчно уплашена, за да повярва в тях и да потърси помощта на полицията.
— И все пак това е жена, която предизвестява няколко смърти. Представете си, че Мишел Ербие не е заминал. Представете си, че открият трупа му.
— Тогава вашата Лина ще се окаже в много лошо положение. Може тя да е убила Ербие. И да разказва тази история, за да насочи местните по грешна следа.
— Как така по грешна следа? — усмихна се Адамсберг. — Мислите ли, че конниците от Неудържимата армия могат да бъдат вероятни заподозрени за ченгетата? Да не смятате, че е много хитро от страна на Лина да сочи за виновник някой, който язди из техния край от хиляда години? Кого ще арестуват? Шефът Енекен?
— Елекен. И е Господар. Може би е потомък на Один.
Данглар напълни чашата си със сигурна ръка.
— Оставете ги, господин комисар. Оставете безкраките конници там, където са. И Лина с тях.
Адамсберг поклати глава в знак на съгласие и Данглар изгълта чашата си.
След като майорът си тръгна, Адамсберг се повъртя из стаята с празен поглед.
— Спомняш ли си — каза той на Церк, — че първия път, когато беше тук, имаше една изгоряла крушка?
— Още има.
— Да я бяхме сменили.
— Ти каза, че не ти пречи, че крушките или светят, или не светят.
— Вярно. Но винаги идва момент, когато трябва да се направи една крачка. Винаги идва момент, когато човек си казва, че ще я смени тази крушка, когато си казва, че утре ще се обади на капитана от жандармерията в Ордебек. И тогава не му остава друго, освен да го направи.
— Но майор Данглар е прав. Жената не е в ред, това е сигурно. Какво смяташ да правиш с нейната Неудържима армия?
— Не ме притеснява нейната армия, Церк. Просто не обичам да ми съобщават за насилствена смърт по този или по какъвто и да е друг начин.
— Разбирам. Тогава аз ще се заема с крушката.
— Единайсет часа ли чакаш, за да го нахраниш?
— Ще остана тук през нощта, за да го храня на всеки час. Ще подремна на стола.
Церк докосна птицата с обратната страна на пръстите си.
— Не е много топъл, въпреки жегата.
VI
В 6:15 сутринта Адамсберг усети една ръка да го разтърсва.
— Той отвори очи! Ела да видиш. Бързо.
Церк все още не знаеше как да се обръща към Адамсберг С „татко“? Трудно се придобива такъв навик на неговата възраст. С „Жан-Батист“? Фамилиарно и неуместно. Поради което никак не се обръщаше към него, така че във фразите му нерядко се появяваха смущаващи празни пространства. Кухини. Кухини, които точно съответстваха на двайсет и осем годишното му отсъствие.
Двамата слязоха по стълбите и се наведоха над кошничката за ягоди. Нещата безспорно вървяха на добре. Церк свали превръзките и дезинфектира краката на гълъба, а Адамсберг направи кафе.