— Как ще го кръстим? — попита Церк и уви краката с тънка марля. — Ако оживее, ще трябва някак да го кръстим. Не можем все да му викаме „гълъба“. Дали да не го наречем Виолет като хубавата лейтенантка?
— Не става. Никой не би могъл да хване Ретанкур и да й върже краката.
— Тогава да го наречем Елбо, като онзи от историята на майора. Мислиш ли, че си е преговорил материала, преди да дойде?
— Да, сигурно го е препрочел.
— Дори да е така, как го е запомнил?
— Не търси обяснение, Церк. Защото ако можехме да видим вътрешността на Дангларовата глава и да се поразходим там аз и ги, мисля, че това би ни ужасило повече от всякаква Неудържима армия.
Щом отиде в Бригадата, Адамсберг направи справка в телефонния указател и се обади на капитан Луи-Никола Емери от жандармерията в Ордебек. Представи се и долови лека колебливост от другата страна на линията. Прошепнати въпроси, изказани мнения, ръмжене, влачене на столове. Нахлуването на Адамсберг в жандармериите често предизвикваше такъв мимолетен смут, сякаш всеки се питаше дали да приеме обаждането му, или да се въздържи под някакъв предлог. Луи-Никола Емери накрая вдигна слушалката.
— Слушам, господи комисар — рече той недоверчиво.
— Капитан Емери, обаждам ви се по повод на изчезналия мъж с празния фризер.
— Ербие?
— Да. Имате ли новини?
— Никакви. Посетихме къщата му и селскостопанските му постройки. Няма и следа от него.
Приятен глас, малко прекалено овладян, твърда и възпитана интонация.
— Защо проявявате интерес към случая? — подзе капитанът. — Бих се учудил, ако са ви възложили това най-обикновено изчезване.
— Не са ми го възложили. Просто се питах какво възнамерявате да направите.
— Да приложа закона, господин комисар. Никой не е подавал заявление за издирване, следователно човекът не е в списъка на изчезналите. Тръгнал е нанякъде с мотопеда си и аз нямам никакво право да го проследявам. Свободен е да ходи, където пожелае — настоя той леко високомерно. — Действахме по правилата, проверихме, не е имало пътно произшествие.
— Какво мислите за заминаването му, капитане?
— Не е толкова чудно в крайна сметка. Тук не го обичаха, дори направо много го мразеха. Историята с фризера може би показва, че някой го е заплашвал заради бруталния му начин на ловуване. В течение ли сте?
— Да. Женските и малките.
— Възможно е Ербие да се е уплашил и да си е плюл на петите. Или пък е изпаднал в нещо като криза, изнизал с угризения, сам е изпразнил фризера и е напуснал дома си.
— Да, защо не?
— Тъй или инак, той нямаше никакви близки в областта. Може би е решил да заживее на друго място. Къщата не е негова, наемател е. А откакто се е пенсионирал, трудно си е плащал наема. Освен ако собственикът не подаде жалба, ръцете ми са вързани. Измъкнал се е по терлици, така смятам аз.
Емери беше искрен и отзивчив, както го бе определил Данглар, и в същото време сякаш се отнасяше към обаждането на Адамсберг с лека надменност.
— Много е възможно, капитане. Във вашия край има ли Боневалски път?
— Да, защо?
— Кое с кое свързва?
— Тръгва от местността Илие, на почти три километра оттук, после преминава през част от гората Аланс. След Кроа дьо Боа си сменя името.
— Оживен път ли е?
— През деня да. Но никой не минава по него нощем. Има разни стари легенди, знаете как е.
— Не поогледахте ли околността?
— Ако това е предположение, господин комисар, и аз ще изкажа едно. Например че ви е посетил жител на Ордебек. Или се лъжа?
— Не се лъжете, капитане.
— Кой?
— Не мога да ви кажа. Разтревожен жител.
— Сещам се за какво ви е говорил този жител. За онази глутница призраци, които е видяла Лина Вандермот, ако това може да се нарече „виждане“. Сред която глутница е мернала Ербие.
— Именно — съгласи се Адамсберг.
— Нали няма да се хванете на тази въдица, господин комисар? Знаете ли защо Лина е видяла Ербие с тъпата Армия?
— Не знам.
— Защото го мрази. Той е стар приятел на баща й, може би единственият. Приемете съвета ми, господин комисар, забравете тази история. Момичето открай време е лудо за връзване и всички тук го знаят. И никой й няма доверие, нито на нея, нито на смахнатото й семейство. Ама те не са виновни. Всъщност са за окайване.