Старицата се изправи, разгъвайки превития си скелет, и се опря на два бастуна.
— Ако се прибирате вкъщи, за да ги извикате, ще ми позволите ли да ви придружа?
— С удоволствие, обичам да имам компания. Само че не ходя бързо, ще ни трябва половин час, ако минем през гората. Преди, докато Ернест беше жив, бях превърнала стопанството в хан. Давахме стаи и закуска. Така че по онова време винаги имаше много народ, и то все млади. Весело беше, идваха, отиваха си. Това продължи допреди дванайсет години. Сега е по-тъжно. Тъй че не отказвам компания. Не е работа да не можеш да си поговориш с някой.
— Разправят, че нормандците не обичат много да говорят — каза Адамсберг и тръгна след жената, от която се разнасяше лека миризма на запалени дърва.
— Не че не обичат да говорят, ами не обичат да отговарят. Не е същото.
— Как тогава им задавате въпроси?
— Ами справяме се някак си. Ще дойдете ли с мен в хана? Кучето е гладно.
— Идвам. В колко часа минава вечерният влак?
— Вечерният влак, момко, е минал преди четвърт час. Може да вземете влака от Лизийо, но автобусът тръгва след десет минути, няма да го хванете.
Адамсберг не бе предвидил да прекара нощта в Нормандия, нищо не си беше донесъл, освен малко пари, личната си карта и ключовете си. Заради Неудържимата армия се налагаше да промени плановете си. Старицата живо се промъкваше между дърветата, като се опираше на бастуните си. Ще речеш скакалец, който преодолява със скокове препятствията по пътя си.
— Сигурно има хотел в Ордебек?
— Не е хотел, а заешка дупка — обяви старицата с ясния си глас. — Обаче е в ремонт. Предполагам, че имате познати, у които да преспите.
Адамсберг си спомни за неохотата на нормандците да задават директни въпроси, която вече го бе затруднявала в село Аронкур.7 Също като Леони, и мъжете от Аронкур заобикаляха препятствието, като формулираха твърдение, за да получат отговор.
— Все смятате да спите някъде, предполагам — повтори Лео. — Върви, Мързи. Не мирясва, докато не препикае всички дървета.
— Имам един такъв съсед — каза Адамсберг, сещайки се за Лусио. — Не, никого не познавам тук.
— Можете да спите в сеното, разбира се. То сега е ненормална жега, но сутрин все пак става влажно. Предполагам, че сте от друг край.
— От Беарн.
— Това трябва да е на изток.
— На югозапад, близо до Испания.
— И май сте идвали вече насам.
— Имам приятели в кръчмата в Аронкур.
— Аронкур в Йор? Кръчмата до халите?
— Да. Имам приятели там. Главно Робер.
Лео се закова на място и Мързи се възползва, за да препикае още едно дърво. После тя отново тръгна и не спря нещо да си мърмори в продължение на петдесетина метра. Накрая каза, все още под ефекта на изненадата:
— Робер ми е братовчедче. Добро братовчедче.
— Подари ми два еленски рога. Още са ми в кабинета.
— Е, щом е направил това, значи, ви уважава. Рога не се дават на първия срещнат.
— Надявам се да е така.
— Говорим за Робер Бине, нали?
— За него.
Адамсберг измина още стотина метра в килватера на старицата. Сега вървяха по тесен път между дънерите.
— Значи, вие сте приятел на Робер. Това вече е друго нещо. Можете да се настаните „У Лео“, ако това не се разминава с намеренията ви. „У Лео“, това е у мен. Така се казва ханчето ми.
Адамсберг добре чу ясния зов на скучаещата старица, без още да знае какво ще реши. Но както бе казал на Веранк, решенията се взимат много преди да бъдат обявени. Нямаше къде да се приюти, а грубоватата старица по-скоро му харесваше. Независимо че се чувстваше малко като в капан, сякаш Лео всичко бе организирала предварително.
Пет минути по-късно бяха пред „У Лео“ — стара продълговата едноетажна къща, която се крепеше неизвестно как на гредите си от поне два века. А вътре нищо не изглеждаше да се е променило от десетилетия.
— Настанете се на пейката — каза Лео. — Ще извикаме Емери. Не е лош човек, дори напротив. От време на време си придава важност, защото има някакъв прапрадядо маршал на Наполеон. Но общо взето е симпатичен. Само дето занаятът му го е деформирал. Като всички подозираш и все налагаш наказания, няма как да станеш по-добър. Предполагам, че и с вас е така.
Лео примъкна една табуретка до големия телефон.