— На мен лично ми е все тая — подзе Лео и изтри големите си ръце. — Просто Лина вижда Армията и това е сигурно. Дали тази армия е истинска или фалшива, не мога да кажа. Но сега, когато Ербие е мъртъв, другите ще я заплашват. Всъщност затова сте тук.
Старицата взе бастуните си и се върна на масата. Извади от чекмеджето кутия големи пури. Прекара една под носа си, облиза края и грижливо я запали, после побутна кутията към Адамсберг.
— Един приятел ми ги изпраща от Куба. Две години съм била в Куба, четири в Шотландия, три в Аржентина и пет в Мадагаскар. С Ернест откривахме ресторанти кажи-речи навсякъде и видяхме много свят. Готвехме със сметана. Бъдете така любезен да извадите калвадоса ей оттам, от долапа, и да налеете две чашки. Ще пийнете с мен, предполагам.
Адамсберг се подчини, започваше да се чувства много уютно в малката, зле осветена кухня, с пурата, с чашката, огъня и дългата стара Лео, сбръчкана като сух парцал, с кучето, което хъркаше на пода.
— И защо съм тук, Лео? Ако мога да ви наричам Лео.
— За да предпазите Лина и братята й. Аз нямам деца и тя ми е малко като дъщеря. Ако има други мъртъвци, искам да кажа, ако тези, които е видяла с Армията, също умрат, лошо й се пише. Нещо такова е станало в Ордебек малко преди Революцията. Младежът се казвал Франсоа-Бенжамен, видял четирима лоши мъже, сграбчени от Месни. Но могъл да съобщи само три от четирите имена. Като Лина. И двама от тях умрели след единайсет дни. Хората толкова се уплашили — заради безименния четвърти, — че решили да спрат мъртъвците от Месни, като унищожат този, който ги е видял. Убили Франсоа-Бенжамен с вили, после го изгорили на площада.
— А третият оцелял ли?
— Не. Нито четвъртият, в определения от момчето ред. Демек нямало смисъл да го набиват на вила.
Лео отпи глътка калвадос, направи си гаргара, преглътна шумно и доволно, после силно дръпна от пурата си.
— Не ми се иска същото да се случи с Лина. Времената уж били други, а всъщност хората просто са станали по-дискретни. Един вид няма да направят това с вили и огън, но все пак ще го направят, по друг начин. Всички тук, на които някакъв грях им тежи на съвестта, са ужасени, можете да сте сигурен. Ужасени да не ги сграбчат и ужасени да не се разчуе.
— Тежък грях ли? Убийство?
— Не непременно. Може да са ограбили някого, да са го оклеветили или да не са отсъдили правилно. Добре би им подействало, ако неутрализират Лина и приказките й. Защото така ще прекъснат връзката с Армията, разбирате ли. Така разправят. Както някога. Хич не са се развили, господин комисар.
— От Франсоа-Бенжамен насам Лина първата ли е, която е виждала Неудържимата армия?
— Естествено, че не, господин комисар — произнесе тя с дрезгавия си глас сред облак от дим, сякаш гълчеше разочаровал я ученик. — Ние сме в Ордебек. Има поне по един лодкар на поколение тук. Лодкар е този, който я вижда, който служи за връзка между живите и Армията. Преди раждането на Лина беше Жилбер. Изглежда, че е поставил ръка върху главата на малката над съда за светена вода и така сякаш й е предал ориста си. А като ти е такава ориста, няма смисъл да бягаш, защото Армията винаги те настига на гринвелда. Или гримвелда, както казват на изток.
— Но никой не го е убил този Жилбер, нали?
— Не — каза Лео и издуха голям кръгъл облак. Разликата е, че Лина видя четирима, като Франсоа-Бенжамен. Видяла е четирима, но е могла да назове само трима — Ербие, Глейо и Мортанбо. За четвъртия нищо не казва. Така че ако Глейо и Мортанбо също умрат, страхът ще порази целия град. И тъй като няма да знаят кой ще е следващият, никой няма да се чувства в безопасност. И без това оповестяването на имената на Глейо и Мортанбо вдигна голям шум.
— Защо?
— Заради слуховете, които се носят отдавна за тях. Те са лоши хора.
— С какво се занимават?
— Глейо прави витражи за всички църкви в околността, той е много надарен в ръцете, но не е добър човек. Смята се за нещо повече от останалите селяндури и не се смущава да го казва. А всъщност е син на железар от Шармьой-Отон. А без селяндурите, които да ходят на служба, нямаше да има поръчки за витражи. Мортанбо работи в пепиниерата на пътя за Ливаро. Голям темерут е. Близко е до ума, че откакто тръгна мълвата, не им е лесно. Клиентите на пепиниерата намаляха, хората взеха да ги избягват. Като се разбере, че Ербие е мъртъв, ще стане още по-лошо. Затова казвам, че Лина само ще спечели, ако си затваря устата. Но проблемът с лодкарите си остава. Те се чувстват длъжни да говорят, за да дадат шанс на сграбчените. Знаете какво значи „сграбчен“, предполагам?