— Което не е точно експлозия.
— Но смъртта на Ербие е експлозия. Експлозията на съня на Лина в действителността. Сякаш сънят е накарал вълка да излезе от гората.
— Господарят Елекен е посочил жертвите и някакъв човек се смята за упълномощен да ги убие. Това ли мислите? Че видението на Лина е родило убиец?
— Това не е просто видение, а легенда, която живее в Ордебек от хиляда години. Можем да се обзаложим, че повече от три четвърти от жителите се боят от преминаването на мъртвите конници. Всички биха се разтреперили, ако името им бъде произнесено от Елекен. Но не биха си признали. Мога да ви уверя, че всички избягват гримвелда нощем, освен някои младоци, които искат да се докажат. Тук да прекараш една нощ на пътя за Боневал е нещо като ритуал, като посвещаване в мъжественост. Средновековен обичай. Но оттам до убийство, извършено от някой, който вярва, че трябва да изпълнява повелите на Елекен, разликата е от земята до небето. Едно нещо признавам — в основата на смъртта на Ербие е ужасът от Армията. Казах „смъртта“, не „убийството“.
— Лео спомена изстрел.
Емери поклати глава. Сега, когато плановете му за атака се бяха почти провалили, позата и изражението му бяха изгубили бюрократичния си вид. Промяната бе впечатляваща и Адамсберг пак се сети за глухарчето. Когато е затворено вечер, жълтав стрък, тънък и неубедителен, и когато е отворено сутрин, щедро и привлекателно. Но за разлика от майката Вандермот якият капитан ни най-малко не приличаше на крехко цвете. Комисарят все още търсеше името на семето парашутист и изпусна първите думи от отговора на Емери.
— … наистина е неговата пушка „Дарн“ с рязана цев. Това животно ценеше разпръснатите изстрели, за да уцели и майката, и малките едновременно. Стреляно е от много близко, но това не пречи да е държал пушката пред себе си, да е доближил дулото до челото си и да е стрелял.
— Защо?
— Заради това, за което говорихме. Заради появата на Неудържимата армия. Можем да си представим как е станало. Ербие научава за предсказанието. Той има порочна душа и го знае. Уплашва се и рухва. Изпразва фризерите си, сякаш за да отрече ловните си подвизи, и се убива. Защото се твърди, че който сам сложи край на живота си, не попада в ада на Елекеновата армия.
— Защо казвате, че е доближил дулото до челото си? Не го ли е докоснал?
— Не. Стреляно е от поне десетина сантиметра.
— Би било по-логично да опре дулото в челото си.
— Не е задължително. Зависи от това какво е искал да види, преди да стреля. Например пастта на пушката, насочена към него. Засега имаме само неговите отпечатъци по приклада.
— Но можем да предположим също, че някой се е възползвал от предсказанието на Лина, за да се отърве от Ербие, като имитира самоубийство.
— Но не и че е изпразнил фризерите. По нашите места имаме повече ловци, отколкото любители на животните. Особено като се има предвид, че глиганите правят големи поразии. Не, Адамсберг, с този жест той е отрекъл престъпленията си, откупил ги е.
— А мотопедът му? Защо ще го крие в храсти те?
— Не го е крил. Просто го е поставил там, на по-закътано място. Рефлекс, предполагам.
— А защо се е убил до параклиса?
— Ами защото според легендата сграбчените често ги намират близо до изоставени църкви. Знаете ли какво е „сграбчен“?
— Да — потвърди отново Адамсберг.
— Значи, те са близо до дяволските места, тоест до местата на Елекен. Ербие се убива там, така той изпреварва съдбата си и избягва наказанието.
Адамсберг седеше на този стол от прекалено много време и нетърпението вече гъделичкаше краката му.
— Може ли да се разхождам в кабинета ви? Не мога да седя дълго.
Изражение на откровена симпатия напълно разведри лицето на капитана.
— И аз — каза той със задоволството на човек, открил у другия собствените си терзания. — От седенето нещо ми става в стомаха, образуват се електрически топчета. Множество малки топчета, които се разхождат в стомаха ми. Разправят, че моят прапрадядо маршал Д’Емери Даву е бил голям нервак. Налага ми се да вървя по един-два часа на ден, за да освободя напрежението. Какво ще кажете да поговорим, докато се разхождаме по улиците? Хубави са, ще видите.
Капитанът поведе колегата си през тесни улички, между стари кирпичени стени и ниски къщи с изгнил гредоред, запуснати хамбари и криви ябълкови дървета.