— Лео не е на това мнение — каза Адамсберг. — Тя не се съмняваше, че Ербие е бил убит.
— Как го обяснява?
Адамсберг сви рамене.
— Никак. Изглежда го знае, защото го знае, и точка.
— Това е проблемът с нея. Много е умна, обаче с течение на годините е решила, че е винаги права. Ако й отрежат главата, Ордебек ще изгуби голяма част от своята, истина е. Но колкото повече остарява, толкова по-малко обяснява думите си. Репутацията, която е придобила, й харесва и я поддържа. Наистина ли не ви каза нищо повече?
— Не. Каза, че изчезването на Ербие не е загуба. Че не е била шокирана, когато го е открила, защото е знаела, че е мъртъв. Повече ми разправи за лисицата и синигера й, отколкото за това, което е видяла при параклиса.
— Синигерът, дето избрал трикраката лисица?
— Да, точно. Разказа ми и за кучето си, за кучката от съседното стопанство, за свети Антоний, за ханчето си, за Лина и семейството й, за вас и как ви е измъкнала от блатото.
— Вярно е — усмихна се Емери. — Дължа й живота си и това е първият ми спомен. Наричат я „водната ми майка“, защото съм се родил повторно, като ме е извадила от блатото Жанлен. Оттогава родителите ми боготворяха Лео и ме бяха заклели да не давам косъм да падне от главата й. Беше посред зима и Лео излезе от блатото с мен, замръзнала до кости. Разправят, че й трябвали три дни, за да се стопли. После се разболя от плеврит и всички мислеха, че няма да я бъде.
— За студа не ми е разказвала. Нито че се е омъжила за графа.
— Тя никога не се хвали, задоволява се без много шум да наложи убежденията си, а това не е никак малко. Няма човек оттук, който да се осмели да убие трикраката й лисица. Освен Ербие. Лисицата е загубила лапата и опашката си в един от неговите проклети капани. Но не е имал време да я довърши.
— Защото Лео го е убила, преди той да убие лисицата.
— Тя е способна да го направи — каза Емери доста весело.
— Смятате ли да наблюдавате следващия кандидат за сграбчване? Стъкларя?
— Той не е стъклар, а майстор на витражи.
— Да, Лео каза, че много го бивало.
Глейо е мръсна гадина и не се бои от никого. Не е от тия, дето биха се уплашили от Неудържимата армия. Ако за нещастие се уплаши, нищо не може да се направи. Не можеш да попречиш на никого да се убие, ако пожелае.
— А ако грешите, капитане? Ако Ербие е бил убит? Тогава биха могли да убият и Глейо. За това говоря.
— Инатите се, Адамсберг.
— И вие, капитане. Защото нямате друго решение. Самоубийството би било по-малкото зло.
Емери забави ход, накрая спря и извади цигарите си.
— Давайте, господин комисар.
— Изчезването на Ербие е установено преди повече от седмица. Освен едно безрезултатно посещение в дома му нищо друго не сте направили.
— Такъв е законът, Адамсберг. Ако Ербие е искал да се махне, без да съобщи на никого, аз нямам право да го преследвам.
— Дори след преминаването на Неудържимата армия?
— Тази лудост няма място в разследване на жандармерията.
— Напротив. Вие признавате, че Армията е в основата на всичко. Все едно дали са го убили или се е убил. Знаете, че е бил посочен от Лина, и нищо не сте направили. А когато намирате тялото, вече е твърде късно да събирате улики.
— Смятате, че ще имам неприятности?
— Да.
Емери дръпна от цигарата си, издуха пушека така, сякаш въздишаше, после се облегна на стария зид покрай улицата.
— Добре — съгласи се той. — Ще имам неприятности. Или няма. Не мога да нося отговорност за самоубийство.
— Точно затова държите толкова на него. Грешката е по-малка. Но ако е убийство, сте затънали до гуша.
— Нищо не го доказва.
— Защо не се опитахте да откриете Ербие?
— Заради семейство Вандермот, Заради Лина и откачените й братя. Не се разбираме с тях, не исках да играя тяхната игра. Аз съм представител на реда, а те на лудостта. Двете не се връзват. Няколко пъти съм прибирал Мартен за нощно бракониерство. И по-големия също, Иполит. Беше заплашил с оръжие група ловци, принудил ги да се съблекат, взел им карабините и хвърлил дрехи и пушки в реката. Не можеше да плати глобата, затова прекара двайсет дни на топло. Много ще му хареса да види как ме изхвърлят. Затова не си мръднах пръста. Дума да не става, че ще им падна в капана.
— Какъв капан?