— Най-простия. Лина Вандермот твърди, че е имала видение, после Ербие изчезва. Всъщност са се наговорили. Аз тръгвам да търся Ербие и те подават оплакване, че злоупотребявам с властта си и нарушавам личната им свобода. Лина е учила право и познава закона. Представете си, че се заинатя и продължа да търся Ербие. Жалбата стига до Генералната дирекция. Един прекрасен ден Ербие се появява в пълна форма, присъединява гласа си към другите и също подава оплакване срещу мен. Получавам порицание или понижение.
— В такъв случай защо Лина е съобщила имената на другите двама заложници на Армията?
— За по-правдоподобно. Тя е хитра като лисица въпреки безобидния си вид на добродушна дебелана. Армията често сграбчва няколко живи едновременно и тя го знае. Като посочи няколко сграбчени, внася объркване. За тези неща мислех. Убеден бях, че е така.
— Но не се оказа така.
— Не.
Емери угаси цигарата си на зида и завря фаса между два камъка.
— И така става — каза той. — Убил се е.
— Не мисля.
— Мамка му — повиши тон Емери. — Какво искаш от мен? Не знаеш нищо за тази история, не познаваш тукашните, тропваш се тук от твоята столица без предупреждение и даваш заповеди.
— Столицата не е моя, аз съм от Беарн.
— Какво ми пука?
— И това не са заповеди.
— Ще ти кажа какво ще стане, Адамсберг. Ти ще си вземеш влака, аз ще приложа към дело случая със самоубийството и всичко ще се забрави след три дни. Освен ако, разбира се, нямаш намерение да ми мътиш водата с твоите подозрения за убийство. Които не почиват на нищо. Вятър и мъгла е таз работа.
Вятърът ти минава през ушите, казваше майката на Адамсберг. А на вятъра нито една мисъл не може да се задържи за дълго. На вятъра или под водата, все тая. Всичко се къдри и се превива. Адамсберг знаеше това и си нямаше доверие.
— Нямам намерение да ти мътя водата, Емери. Казвам само, че на твое място щях да поставя под охрана следващия от списъка. Стъкларя.
— Майстора на витражи.
— Да. Постави го под охрана.
— Ако направя това, Адамсберг, сам си слагам главата в торбата. Не разбираш ли? Това би означавало, че не вярвам в самоубийството на Ербие. А аз вярвам. Искаш ли да ти кажа? Лина имаше всички причини да подтикне тоя тип към самоубийство и може би го е направила. Виж, по този въпрос мога да проведа разследване. Подтикване към самоубийство. Хлапетата Вандермот имат защо да искат да пратят Ербие по дяволите. Баща им и Ербие бяха невероятни животни, надпреварваха се по жестокост.
Емери пак тръгна с ръце в джобовете, деформирайки линията на униформата си.
— Приятели ли бяха?
— Дупе и гащи. Разправят, че бащата Вандермот имал един алжирски куршум в главата и на това отдаваха пристъпите му на амок. С онзи садист Ербие взаимно се насърчаваха, няма съмнение по този въпрос. Така че да тероризира Ербие, да го доведе до самоубийство би било добро отмъщение за Лина. Казах ти, момичето е хитруша. Впрочем и братята й не са глупаци, но много им хлопа дъската.
Бяха стигнали до най-високото възвишение на Ордебек, откъдето градчето и нивите се виждаха като на длан. Капитанът протегна ръка на изток.
— Ей там е къщата на Вандермотови — каза той. — Капаците са вдигнати, значи, са станали. Показанията на Лео могат да почакат, ще ида да им кажа две думи. Когато Лина не е там, е по-лесно да се разприказват братята. Особено онзи, глинения.
— Глинен?
— Именно. От мека глина. Повярвай ми, взимай си влака и ги забравяй. Ако има нещо вярно в приказките за Боневалския път, то е, че той побърква хората.
IX
На Ордебекското възвишение Адамсберг си избра едно ниско зидче на слънце и седна отгоре му по турски. Свали обувките и чорапите си и засъзерцава бледозелените хълмове, кравите, застинали като статуи по ливадите, сякаш поставени там, за да служат за ориентири. Много бе възможно Емери да е прав, Ербие да си е пуснал куршум в челото, уплашен до смърт от появата на черните конници. Но да насочиш към себе си пушка, отдалечена на няколко сантиметра, не беше естествено. По-сигурно и по-правдоподобно би било да налапаш дулото. Ако се приеме анализът на Емери, Ербие е искал да изкупи вината си, като се убие, както е убивал животните — прицелвайки се право в челото. Способен ли беше този тип на угризения, останала ли му бе някаква съвест? Възможно ли бе до такава степен да се бои от Неудържимата армия? Да. Тази черна, саката и смрадлива кавалкада разяждаше земята на Ордебек от десет века. Бе изкопала там бездни, в които всеки, колкото и здравомислещ да беше, можеше внезапно да се сгромоляса и да остане техен пленник.