Един есемес от Церк го уведоми, че Елбо сам е пил вода. На Адамсберг му трябваха няколко секунди, за да си спомни, че това е името на гълъба. Следваха няколко послания от Бригадата, анализът потвърждаваше наличието на хлебна среда в гърлото на жертвата Тюило Люсет, но не и в стомаха й. Безспорно убийство. Момиченцето се възстановяваше във Версайската болница заедно с песчанката си, фалшивият чичо бил добре и поставен под домашен арест. Ретанкур изпращаше по-тревожно съобщение, написано с главни букви. Момо Фитила в предварителния, улики достатъчни за обвинение, изгорелият старец идентифициран, голяма олелия, да се обади спешно.
Адамсберг изпита някакво усещане на силно неудоволствие, материализирано в иглички, които го забоцкаха по тила, може би това беше едно от електрическите топчета на Емери. Разтри врата си и набра номера на Данглар. Беше единайсет часът и майорът трябваше да е на поста си. Твърде рано, за да се е задействал, но присъстващ.
— Защо сте още там? — попита Данглар със сутрешния си кисел тон.
— Намериха трупа на вчерашния ловец.
— Видях. Това не е наша работа. Разкарайте се от този тъп гримвелд, преди някой да ви е сграбчил. Тук имаме новини. Емери може да се справи и без нас.
— Което и иска. Симпатичен е, сговорчив, но ме изпраща да си ходя със следващия влак. Решил е, че е самоубийство.
— Това сигурно го урежда.
— Естествено. Но старата Лео, у която спах, е уверена, че е убийство. За Ордебек тя е каквото е гъбата за водата. Всичко попива, при това от осемдесет и осем години насам.
— А като натиснете, какво още казва?
— Кое като натисна?
— Лео. Както се натиска гъба.
— Не, Данглар, нищо повече не казва. Не е някаква клюкарка. Функционира по закона на пеперудата, която размахва криле в Ню Йорк и предизвиква експлозия в Банкок.
— Тя ли ви го каза?
— Не, Емери.
— Греши вашият Емери. Пеперудата маха криле в Бразилия, а торнадото се вихри в Тексас.
— Това променя ли нещо, Данглар?
— Променя. Като се отдалечават от думите, и най-чистите теории се превръщат в празни приказки. И вече никой нищо не знае. От приблизителна истината става неточна, разпада се и на мястото й се настанява мракобесието.
Настроението на Данглар леко се подобряваше както всеки път, когато имаше възможност да поумува, дори да поспори, демонстрирайки чудеса от знание. Майорът нямаше навик да говори по цял ден, но мълчанието не му се отразяваше добре, тъй като предлагаше обширен терен, твърде подходящ за разгръщане на меланхоличния му нрав. Понякога няколко реплики бяха достатъчни, за да изтръгнат Данглар от здрачния му свят. Адамсберг отлагаше момента, в който трябваше да засегне въпроса с Момо Фитила, Данглар също, което не предвещаваше нищо добро.
— Сигурно има повече от един вариант на тази история с пеперудата.
— Няма — твърдо отвърна Данглар. — Това не е притча, а научна теория за предвидимостта. Създадена е от Едуард Лоренц през 1972 година и е така, както ви казах. Пеперудата е в Бразилия, торнадото в Тексас. Няма варианти.
— Дадено. Данглар, няма да спорим. Какво прави Момо в предварителния арест?
— Прибрахме го тази сутрин. Използваният бензин съответства на този, който той употребява.
— Съвсем точно ли?
— Не, няма достатъчно масло. Но си е бензин за мотопед. Момо няма алиби за нощта на палежа, никой не го е видял. Уж някакъв тип му бил определил среща в един парк, за да му каже нещо за брат му. Момо напразно чакал два часа, после се прибрал.
— Това не е достатъчно за арест, Данглар. Кой реши така?
— Ретанкур.
— Без вашето разрешение?
— Със. Около колата има следи от подметки на маратонки, пропити с бензин. Маратонките намерихме тази сутрин у Момо, прибрани в найлонов плик. Никакво съмнение няма, господин комисар. Момо глупаво повтаря, че не са негови. Защитата му е отчайваща.
— Има ли негови отпечатъци върху плика и маратонките?
— Чакаме резултатите. Момо казва, че ще има, защото ги е пипал. Един вид намерил плика в гардероба си и решил да види какво има вътре.
— Неговият номер ли са?
— Да. Четирийсет и трети.
— Това нищо не значи. Среден мъжки размер.
Адамсберг отново прекара ръка по тила си, за да улови топчето електричество, което се разхождаше там.