— Има и по-лошо — продължи Данглар. — Старецът не се е свлякъл, защото е заспал. Бил е седнал, когато седалката му е пламнала. Следователно подпалвачът със сигурност го е видял. Отдалечаваме се от непредумишленото убийство.
— Нови ли са?
— Кое да е ново?
— Маратонките.
— Да, нови са, защо?
— Кажете ми, майоре, защо Момо ще отиде да пали кола, като си съсипе новите маратонки? И ако го е направил, защо после не се е отървал от тях? А ръцете му? Проверихте ли дали по тях има следи от бензин?
— Експертът всеки момент ще дойде. Получихме заповед да действаме по спешност. Достатъчно беше името, за да стане ясно къде сме стъпили. Изгорелият старец е Антоан Клермон-Брасьор.
— Самият той — каза Адамсберг след кратка пауза.
— Именно — тържествено потвърди Данглар.
— И Момо е попаднал на него случайно?
— Защо случайно? Унищожавайки Клермон-Брасьор, той поразява капитализма право в сърцето. Може би такава е била амбицията му.
Адамсберг остави Данглар да си говори сам известно време, докато обуваше чорапите и обувките си с една ръка.
— Съдията уведомен ли е?
— Чакаме анализа на пробите от ръцете.
— Данглар, какъвто и да е резултатът от анализа, не пускайте искане за повдигане на обвинение. Изчакайте ме.
— Не виждам как. Ако съдията разбере, че сме се забавили с име като Клермон-Брасьор, министърът незабавно ще ни наскочи.
— Кой ръководи групировката Клермон понастоящем?
— Бащата все още е държал две трети от акциите. Двамата му синове си поделят останалото. Опростено казано. Всъщност бащата е държал две трети от отраслите строителство и металургия. Единият от синовете е мажоритарен собственик в информатиката, другият — в недвижимите имоти. Но като цяло бащата е държал юздите и не е имал намерение да остави синовете си да командват. От една година насам се носят слухове, че старият започва да прави гафове и че Кристиян, по-големият син, е смятал да го постави под запрещение, за да запази групировката. Старият се ядосал и мислел да се ожени следващия месец за чистачката си, четирийсет години по-млада от него жена от Кот д’Ивоар, която се грижи за него и обитава леглото му от десет години. Тя има син и дъщеря, които старият Антоан е смятал да осинови по-късно. Нищо чудно да е било само предизвикателство, но решимостта на стареца може да бъде сто пъти по-неумолима от младежкия плам.
— Проверихте ли алибитата на синовете?
— Пълно вето — отвърна Данглар през зъби. — Били прекалено шокирани, за да са в състояние да приемат полицията, молят ни да почакаме.
— Данглар, кой експерт ни изпраща лабораторията?
— Ензо Лалонд. Много е добър. Не правете това, господин комисар. Килимът вече гори от двата края.
— Кое това?
— Нищо.
Адамсберг прибра телефона си, потърка тила си и протегна ръка към хълмовете, та да изхвърли електрическото си топче някъде в пейзажа. И като че ли успя. Бързо претича през тесните улички на Ордебек с развързани обувки, за да стигне до телефонната кабина, която бе забелязал на пътя между ханчето на Лео и центъра. Скрита от погледите кабина, оградена от високите съцветия на дивите моркови. Обади се в лабораторията и поиска да говори с Ензо Лалонд.
— Не се притеснявайте, господин комисар — извини се Лалонд. — Ще бъда при вас най-много след четирийсет и пет минути. Тичам.
— Не, не тичайте. Задържат ви за известно време в лабораторията, после не можете да запалите колата си, след това попадате в задръстване, по възможност имате пътно произшествие. Ако успеете да счупите някой фар в крайпътен камък, ще е идеално. Или да си смачкате бронята. Импровизирайте, казват, че ви бива.
— Какво не е в ред, господин комисар?
— Трябва ми време. Вземете си пробите възможно най-късно, после обявете, че някаква системна грешка е провалила анализа. И трябва да се направо наново утре.
— Господин комисар — каза Лалонд след кратка пауза, — давате ли си сметка какво искате от мен?
— Няколко часа, нищо повече. По заповед на висшестоящ офицер и в интерес на следствието. Обвиняемият отива в затвора, каквото и да се случи. Можете да му дадете един ден, нали?
— Не знам, господин комисар.
— Добре, не се сърдете, Лалонд. Дайте ми доктор Ромен и забравете това поръчение. Ромен ще се заеме, без да се шашка.