III
Жената най-после се бе съгласила да си каже името и Адамсберг го записваше на някакво хвърчащо листче — небрежност, която я обезпокои. Може би комисарят изобщо нямаше намерение да се занимава с нея.
— Валан-тин Ван-дер-мот — повтори той бавно, толкова зле се справяше с новите думи и особено със собствените имена. — И идвате от Ардебек.
— От Ордебек. В Калвадос е.
— Значи, имате деца?
— Четири. Три момчета и едно момиче. Вдовица съм.
— Та какво се е случило, госпожо Вандермот?
Жената отново посегна към голямата си чанта, от която извади местен вестник. Разгъна го с леко треперещи ръце и го остави на бюрото.
— Ето този човек. Изчезнал е.
— Как се казва?
— Мишел Ербие.
— Приятел ли ви е? Роднина?
— О, не. Обратното.
— Тоест?
Адамсберг зачака отговора й, който тя като че ли не успяваше да формулира.
— Ненавиждам го.
— А, добре — каза той и взе вестника.
Докато Адамсберг четеше кратката статия, жената хвърляше неспокойни погледи към стените, първо към дясната, после към лявата. Комисарят не разбираше смисъла на това проучване. Нещо отново я плашеше. Всичко я плашеше. Плашеше я градът, плашеха я другите хора, плашеше се от чуждото мнение, плашеше се от него. Не разбираше и защо бе дошла да му разправя за Мишел Ербие, когото мразеше. Мъжът — пенсионер, страстен ловец, бе изчезнал от дома си заедно с мотопеда си. След седмица отсъствие жандармите влезли в дома му да видят какво става. Съдържанието на двата фризера, натъпкани с всякакъв дивеч, било изсипано на пода. Това беше всичко.
— Не мога да се намесвам — извини се Адамсберг и й върна вестника. — Разбирате, че ако този човек е изчезнал, задължението да се заеме със случая е на местната жандармерия. И ако знаете каквото и да било, на тях трябва да им го разкажете.
— Невъзможно, господин комисар.
— Да не би да не се разбирате с местните жандарми?
— Тъй е. Не се разбирам. Затова викарият ми даде вашето име. Затова бих пътя дотука.
— За да ми кажете какво, госпожо Вандермот?
Жената поглади шарената си блуза и наведе глава. По-лесно говореше, ако не гледаше.
— Какво му се е случило. Или ще му се случи. Мъртъв е или ще умре, ако не се направи нещо.
— Човекът явно е заминал, след като и мотопеда му го няма. Взел ли е някакви вещи със себе си?
— Никакви, освен една от пушките си. Много пушки има.
— Значи, ще се върне след известно време, госпожо Вандермот. Знаете добре, че не можем да издирваме възрастен човек само защото отсъства няколко дни от дома си.
— Няма да се върне, господин комисар. Мотопедът не е важен. Взели са го, за да не го търсят.
— Казвате това, защото са го заплашвали?
— Да.
— Има ли врагове?
— Пресвета майко, най-страшния, господин комисар.
— Знаете ли му името?
— Боже господи, нямам право да го произнасям.
Адамсберг въздъхна, по-огорчен заради нея, отколкото заради себе си.
— И според вас този Мишел Ербие е избягал?
— Не, той не знае. Сигурно е вече мъртъв. Бил е сграбчен, разбирате ли?
Адамсберг се изправи и закрачи из стаята с ръце в джобовете.
— Госпожо Вандермот, нямам нищо против да ви изслушам. Дори бих се обадил на жандармерията в Ордебек. Но не мога нищо да направя, без да разбера за какво става дума. Дайте ми минутка.
Адамсберг излезе от кабинета си и отиде при Данглар, който все така намръщено търсеше нещо в класьора с досиетата. Сред милиардите други информации, натрупани в мозъка му, Данглар вместваше и имената на почти всички началници и заместник-началници на жандармериите и комисариатите във Франция.
— Капитанът от жандармерията в Ордебек, нещо говори ли ви?
— В Калвадос ли?
— Да.
— Емери. Луи-Никола Емери. Кръстен е на прадядо си Луи-Никола Даву, маршал, командващ трети корпус на Великата армия на Наполеон, участвал в битките при Улм, Аустерлиц, Ейлау, Ваграм, херцог на Ауерщед и принц на Екмюл по името на една от прочутите му победи.
— Данглар, интересува ме днешният, ченгето от Ордебек.
— Именно. Произходът му е от голямо значение. Никого не оставя да го забрави. Така че понякога е високомерен, горделив, войнствен. Иначе, извън Наполеоновата връзка, е доста симпатичен тип, опитен полицай, благоразумен, дори малко прекалено. На около четирийсет години е. На предишното си назначение не се е проявил с нищо особено. В предградията на Лион е бил, така мисля. В Ордебек живот си живее. Там е много спокойно.