— Може би защото бях приятел на Жано.
— А Жано уби младия Тетар?
— Да — каза Мортанбо, като си потърка очите.
— Ти помогна ли му?
— Не, не, кълна се в бога.
— И хич не се смущаваш да предадеш братовчед си веднага след смъртта му?
— Елекен изисква покаяние.
— Аха, затова, значи. За да те пощади Господарят. В такъв случай изцяло в твой интерес е да разкажеш какво точно стана с майка ти.
— Не, не. Не съм я докосвал. Тя ми е майка.
— Докоснал си само крака на стълбата с една връвчица. Пет пари не струваш, Мортанбо. Хайде ставай, ще те заключим у вас. И тъй като ще имаш време да мислиш, виж там да се оправиш с Елекен, напиши си изповедта.
Адамсберг мина през ханчето, където завари Елбо, настанен на собственото му легло, във вдлъбнатината на дюшека, и Веранк — буден, изкъпан, седнал пред порция претоплени спагети, които ядеше направо от тенджерата.
— Двамата ще сме на пост от 3 до 9 часа сутринта. Ти как си?
— Чудесно. Мисля, че отново съм нормален. Да видиш влак да връхлита върху теб… Неописуемо е. За малко да се предам, за малко да зарежа Данглар на релсите и да изскоча на перона.
— Ще те удостоим с награда — усмихна се Адамсберг. — Почетната награда на полицията. Сребърен медал.
— Как не. Би трябвало всичко да разкажем и да натопим Данглар. Мисля, че старият няма да го преживее. Падналият албатрос, несъстоялата се интелигентност.
— Той вече гребе на земята, Луи. И не знае как да се измъкне от преживения крах.
— Нормално.
— Да.
— Искаш ли спагети? Няма да изям всичко — каза Веранк и му подаде тенджерата.
Адамсберг гълташе топлите спагети, когато звънна мобилният му. Отвори го с една ръка и прочете съобщението на Ретанкур. Най-после.
Според майордом Сп 1 коси подстриг четвъртък нощ, шок траур, 3 ч сутринта. Но според уволнена камериерка, вече подстриг четвъртък връщане от соаре. Но камериерка много отмъстит, ненадежден свидетел. Отивам. Заемам се колата.
Леко развълнуван, Адамсберг показа съобщението на Веранк.
— Не разбирам — каза Веранк.
— Ще ти обясня.
— И аз ще ти обясня — каза Веранк и сведе дългите си клепачи. — На път са.
Веранк замълча и нарисува контурите на Африка върху лист със списък на продукти за пазаруване.
— Кога разбра? — написа Адамсберг под думите сирене, хляб, запалка, семе за гълъба.
— Съобщение получено преди 1 час — написа Веранк.
— От кого?
— От един приятел, на който синът ти има №.
— Какво е станало?
— Попаднали на ченге в Гренада.
— Къде са сега?
— В Касарес, на 15 км от Естапона.
— Това къде е?
— Срещу Африка.
— Да вървим — каза Адамсберг. — Вече не съм гладен.
XXXIX
— Нищо ново — каза Жюстен, когато в 2:55 сутринта Веранк и Адамсберг дойдоха да го сменят.
Адамсберг заобиколи къщата и отиде при Есталер, който съвестно се разхождаше напред-назад, като последователно оглеждаше къщата и полето.
— Нищо — потвърди Есталер. — Освен дето още не спи — каза той и посочи светлината, която се процеждаше през капаците.
— За много неща има да мисли, не му е до спане.
— Сигурно.
— Какво ядеш?
— Бучка захар. За енергия. Искате ли една?
— Не, благодаря, Есталер. Напоследък захарта нещо не ми понася.
— Да нямате алергия? — разтревожи се сержантът, като широко отвори огромните си зелени очи.
Адамсберг също не бе спал въпреки опитите си да се запаси със сън, преди да поеме нощната си смяна. Церк и Мо бяха в опасност, всеки миг можеха да изчезнат в Африка. Защо неговият Церк чак толкова се вживяваше в съдбата на Мо? Убиецът от Ордебек му се изплъзваше като истински вонящ призрак, какъвто всъщност май беше, ще речеш, че всички бяха прави и че никой не можеше да пипне дългокосия Господар Елекен. Клермонови оставаха неуловими, но пък се появи тази история с късите коси. Толкова слаба следа, че при първия оглед се разсейваше. Освен ако уволнената камериерка не се окажеше права и Спасител 1, Кристиан, наистина се е прибрал в 2 през нощта подстриган. Излязъл в 20 ч с дълга коса, прибрал се в 2 с къса коса. Точно както Мо си е бръснел главата, след като огънят опърлял косата му. За да не се видят засегнатите кичури, за да не го заподозрат ченгетата. Само че не Кристиян, а Кристоф е придружавал бащата. Освен това и на двамата братя костюмите бяха безупречно чисти и не бяха давани на химическо чистене.