ЛАРИСА ЙОН
НЕУДЪРЖИМО ЖЕЛАНИЕ
книга втора
ДЕМОНИКА
Превод Тони Цонева-Савова
ЕКЛИПТИК
София
Пролог
Преди 3 години...
- Мъртъв е. Отбележи времето на смъртта.
Шейд не обърна внимание на думите, а започна нова серия от натискания върху гръдния кош. При всяко едно от тях изпод ръцете му се разнасяше звукът от пропукването на ребрата на шифтъра.
Хиляда и едно - натискане, изпукване. Хиляда и две - натискане, изпукване. Сърцето на Шейд неистово туптеше като за минута изпомпваше толкова кръв, че с нея спокойно можеше да се захрани топлоцентралата на Централната подземна болница. Ала в гърдите на пациента му не се усещаше дори искрица живот. Хиляда и три - изпукване. Напрегнатите му мускули болезнено се втвърдиха, схванати след безкрайно дългото стоене на колене до окървавеното тяло. Хиляда и четири - изпукване. През родовия му знак, покриващ дясната ръка от рамото до пръстите, премина лека тръпка - Шейд направи опит с помощта на дара си да накара сърцето на нещастния шифтър да затупти отново.
- Шейд! Достатъчно! - Скалк - негова доведена сестра и колежка в отделението на Бърза помощ - сложи изящната си бледа длан върху рамото му. - Направихме всичко възможно.
Да, Скалк беше права, но от това не му олекна. Нямаше сили дори да изругае както трябва. Той просто прекрати натиска върху сърцето и седна върху мръсния под на изоставената пивоварна. Дишането му все още беше тежко, ръцете му трепереха от пренапрежението, а стетоскопът тежеше на врата му като камък.
Вгледан в очи на мъртвия, той проскърца със зъби. Почти дете. На не повече от четиринадесет години. И вероятно съвсем скоро се беше научило да се трансформира от човек във... в каквото и да беше там. Издаваше го типичният белег - петното във вид на червена звезда, което едва се беше сформирало зад ухото му.
- Шибана работа! - измърмори Шейд, докато се изправяше на крака. Наблизо стояха двама псевдоангели, които се бяха обадили на Бърза помощ. Зловещият блясък в очите им изобщо не се връзваше с нежния им и невинен вид.
- Видяхте ли кой го остави тук? - попита Шейд.
Едната от Псевдоангелите поклати глава и златистите й коси се разпиляха върху бялата дреха.
- Той просто си лежеше. Като умиротворен.
- Умиротворен? След като липсват половината от вътрешните му органи?
Другият женски Псевдоангел се усмихна.
- Колко си чувствителен! - и прокара предизвикателно пръсти по гърдите си, които надничаха от прекалено дълбокото деколте; деколте, което никога не би могло да бъде видяно върху истински Ангел.
- Нека ти помогнем да се отпуснеш, инкуб.
- Да - измърка и другата. - Винаги съм харесвала мъже в униформа.
Приятелката й кимна в знак на съгласие.
- Верагод много обича да се навърта в полицейските участъци.
- Ммм... - Псевдоангелът, чието име беше Верагод, намота кичур коса на пръста си и гладният й поглед се плъзна по Шейд от горе до долу. - Мисля, че изпитвам нужда да се пренасоча към лекарите.
Черната униформа на лекар от Бърза помощ, която наподобяваше военна, възбуждаше жените дори когато Шейд не излъчваше свойствените за Семинусите феромони. И за пръв път в живота си той изобщо не беше изкушен от мисълта да се изчука с двете прекрасни жени. Беше уморен, ядосан и направо му се гадеше от факта, че напоследък постоянно откриваше трупове на разчленени демони. На никого не му пукаше, че някой убиваше демоните, а после продаваше органите им на черния пазар на Преизподнята. Тази практика бе наложена още от древни времена и затова сега не вълнуваше никого.
Шейд се оказа един от малцината, на когото му пукаше за убитите. Защото именно него викаха при жертвите. За- щото отиваше независимо колко лоши бяха изгледите. И защото болшинството от тях въобще не бяха мъртви, а се намираха между живота и смъртта.
Скалк прибра радиостанцията и бръкна в чантата за нов чифт ръкавици.
- Шифтърите прекалено дълго се разлагат в света на смъртните и затова Ейд иска да вземем тялото в ЦПБ. Да го опаковаме. Тук приключихме.
Да, определено тук приключиха. В последно време пре- калено много повиквания свършваха точно по този начин.
Ругаейки, Шейд помогна на Скалк да положат тялото върху носилката и я избута до автомобила на Бърза помощ. Черният автомобил - единият от двата, с които разполагаше ЦПБ - се намираше под защитно заклинание, което му позволяваше да остане незабелязан от обикновените хора. Но на това място нямаха нужда от него - намираха се в тих, някога промишлен район на Ню Йорк, но по-късно изоставен по времето на „сухия режим“. Едва наскоро бяха започнали да строят жилища тук.