- Руна!
Тя рязко се обърна и видя как Шейд се появи от гъстите храсти, облечен както обикновено - с черен кожен панталон и черно кожено яке. И изглеждаше така, както винаги - непрозрачен. Не, това не беше нейният Шейд.
Сърцето й лудо затуптя и тя сякаш усети как я тласна към вътрешността на пещерата. До входа й имаше няколко метра и Руна се втурна напред като нападател, който стремително се носи към вратата на противниковия отбор, но демонът също беше бързо. Той се хвърли след нея, впи се в гърлото й, и Руна сподавено простена.
Пръстите й се разтвориха и телефонът падна на земята. Тя започна да дере с нокти ръката, която я стискаше, и да рита с крака, но демона не помръдваше. Захватът му върху шията й се усили, а в тъмните му очи пламна ненавист.
Чертите му изведнъж се размазаха и почти се скриха зад червените точки, които проблясваха пред очите й. Последното нещо, което видя, преди тъмнината да я погълне, беше лицето на Роуг.
- Хвани ме за ръката.
Шейд объркано гледаше как Рейт сяда на пода до него.
- Какво?
Брат му преплете пръсти с неговите.
- Повтаряй след мен: Solumaya. Orentus. Kraktuse.
- Защо?
- Повтаряй.
Шейд измъкна ръката си и посегна към дънките. Не се изправи, а започна да ги обува седнал.
- Кажи ми защо?
- Не можах да ти го обясня в кабинета, защото ти веднага ми се нахвърли...
- Рейт? - намеси се Ейдолон. - За какво става дума?
- Нали това се опитвам да кажа - отвърна той нетърпеливо и отметна кичур коса от челото си. Срещнах една позната стара вещица. Всъщност ние сме врагове, но не за това става дума сега. - Ейд многозначително се изкашля и Рейт обърна очи към тавана. - Разбрах, разбрах. Продължавам.
Вече разбрахме, че Злосърдието може да се прехвърли върху любим човек. Но не знаехме как точно трябва да се направи. Тя ми разказа.
- И това са онези думи, които изрече преди малко? - попита Шейд.
- Аха. Пренеси го върху мен - и той протегна ръка към брат си. - Трябва да се докосваме един друг. Добре, че си обу панталона.
Шейд се отмести настрани, раздразнен от обхваналата го слабост. Ако не беше тя, той отдавна нямаше да е в стаята.
- Да не си се побъркал? Нищо няма да пренасям върху теб! - и той продължаваше да се отдръпва, като се плъзгаше по пода, но Рейт упорито се влачеше на колене след него.
- 0, ще го направиш, братле!
- Я върви на...
- Аз няма да обикна никого, Шейд. Проклятието няма да ми причини вреда. Никога. Нека го направим.
Шейд толкова яростно разтърси глава, че дългите кичури коса го шибнаха през лицето.
-Не!
- Дявол да те вземе - едва чуто прошепна Рейт. - Толкова пъти си ми спасявал живота. Позволи ми и аз да направя нещо за теб.
- Не! Аз...
Шейд замълча, усетил прилив на силно безпокойство. Предчувствие за нещо лошо неприятно погъделичка кожата му и се стегна около гърлото му като примка.
- Руна - въздъхна той. - Тя къде отиде?
Успя някак си да се изправи, но му се зави свят и сграбчи ръката на Ейдолон.
- Вероятно говори с брат си - отговори Рейт. Шейд изруга, усетил, че се разтриса.
- Тя е отвън. Отвън. Нещо се е случило.
Ейдолон пресрещна погледа му.
- Карцерис?
- Или ягуар - предположи Рейт. Добре, че той отново беше започнал да се държи като що-годе нормален. Ейд свирепо го погледна и се обърна към Шейд.
- Стой тук. Ние ще разберем какво става.
- За нищо на света - изръмжа Шейд. Усещането за за-
душаване премина, но сега изобщо не я усещаше. Това го разтревожи много. Струваше му се, че Руна е много близо, но дори това възприемаше като нещо, обвито в мъгла. Той се измъкна от хватката на Ейдолон и се затича навън.
- Шейд, почакай! Не сме свършили! - извика Рейт зад гърба му и Шейд смътно чу Ейдолон да ругае.
Ако Карцерис я бяха наранили в опит да се доберат до него, той щеше да ги убие. Всичките. Излетя от тунела, готов да се сбие с двамата демони, които се бяха появили за него по-рано. Сигурно водеха и хрътки със себе си, а тези твари нямаха нищо против да се бият. Четириногите бяха отлично обучени - те не убиваха, но целта им едва оставаше жива. Освен това зверове бяха необичайно похотливи и на поваления демон понякога можеше да му се наложи да изтърпи нещо по-сериозно от ухапване.
Без да правят опит да се скрият, тримата се втурнаха по страничната пътека натам, където водопадът пълнеше неголям басейн от южната страна на поляната. Шейд видя Руна да лежи, сгърчена на земята, под дърветата пред него.
- Кучи... — нещо го удари по главата така, че черепът му едва не се взриви от болка. Той се обърна и видя кльощав демон дрек с тояга в ръце.
Рейт го изпревари и го шибна с камшика. Интересно, кога брат му беше успял да го вземе? Рейт толкова ловко боравеше с него, сякаш камшикът беше станал продължение на ръката му. Само след миг лицето на дрека беше разсечено и на всички страни полетяха пръски кръв и избити зъби. От храстите се показаха още някакви същества, но Шейд ги изблъска, преди да ги заобиколи, и се затича към Руна.