Няколко метра; оставаха му само още няколко метра...
Изведнъж пред него изникна гигантски демон с четири крила. Шейд никога не беше виждал такъв - огромен черен звяр, който изглеждаше и вонеше като гниеща плът. Вместо лице, чудовището имаше безобразна муцуна, пълна с множество остри като бръснач зъби.
Проклятие!
Зад него кипеше битка. Братята му бяха поели основния удар върху себе си. Той не можеше да си позволи да се обърне, защото крилатият демон стоеше между него и Руна.
Шейд реши, че от тук нататък никой и нищо няма да застане между тях.
Той се приведе, завъртя се и замахна с крак, като се опита да свали демона с удар в коляното. Успя. Демонът падна, но почти веднага скочи на крака. Шейд със сила стовари юмрук в корема му. Порестата влажна плът подаде и ръката му потъна почти до лакътя. Каква отврат!
С рязко движение Шейд заби коляното си в слабините му, но демонът изпищя и замахна с крило към него. Шейд успя да се наведе и ударът само се плъзна по тялото му, но силната болка и миризмата на кръв му подсказаха, че беше ранен. До първия демон се приземи втори. Крилата му раздвижиха въздуха и течението издигна от земята сухи листа и трева. Силен удар в гърба изкара за секунда всичкия въздух от дробовете му.
Какво, по дяволите, става? Това явно не бяха Карцерис. Освен ако през последните години не бяха променили напълно методите си.
- Khroyesh!
Викът на шеулски - всеобщия език на демоните - означаваше заповед да спрат, но Шейд не изпита облекчение. Дрезгавият глас принадлежеше на брат му.
Крилатите твари отстъпиха и зад гърба на единия се появи Роуг. В ръцете си носеше Руна, която все още беше в безсъзнание. Върху едната ръка на брат му имаше ръкавица с пръсти, които завършваха с метални нокти.
- Стой където си! - заповяда Роуг и доближи острия си нокът до гърлото на Руна - Или тя ще умре.
- Повярвай ми, братко, не си струва да го правиш.
Роуг повдигна учудено вежди, от които бяха останали само тук-там неопърлени косми.
- Ти не си в положение да ме заплашваш - и той кимна към Ейдолон и Рейт, които се отбраняваха с последни сили. - Кажи им да престанат да се съпротивляват - и докато говореше, той поряза Руна по скулата и тя простена. Благодарение на връзката им Шейд разбра, че не усеща болката, за- щото все още беше в безсъзнание.
- Върви на майната си! - Той се стараеше с всички сили да говори спокойно, макар че му се искаше да вие.
- Кажи им! - Острият нокът направи прорез на кожата на врата й в опасна близост до вената. Мирисът на кръвта на Руна изпълни Шейд със сляпа ярост. Прииска му се да се трансформира; прииска му се да му откъсне главата; да го разкъса. Но не трябваше да рискува. Дори да излезете победител, армията на Роуг с лекота щеше да се справи с тях.
- Рейт! Ейдолон! - извика той, без да сваля очи от Руна. - Спрете!
- За нищо на света, братко - гласът на Рейт прозвуча глухо и неразбираемо, сякаш говореше с пълна уста; уста, която със сигурност беше пълна с кръв. Въпреки получените раните, той все пак изпитваше чувство на глад.
Проклятие!
- Спри го - повтори Роуг и притисна нокът във врата на Руна.
Сърцето на Шейд се заблъска лудо, докато по лицето му се стичаше студена пот.
- Ейд! Спри го, и то веднага!
Шейд се раздираше от две противоречиви желания. Първото беше да не изпуска любимата си от очи, а второто - да помогне на Ейдолон. Но Рейт почти успя да се измъкне от захвата на брат си и това реши всичко. Шейд скочи върху него в гръб и съумя да притисне ръце му към тялото, но брат му отново се освободи. Рейт винаги е бил силен, но сега, разпален от жаждата си за кръв, беше станал просто неудържим. Избухна яростна битка.
Двамата с Ейд успяха някак си да го повалят на земята, но той беше прекалено зъл и възбуден. А съдейки по горящите му в червено очи и удължените зъби, изобщо не разбираше с кого се бие.
Ейдолон го притисна към земята с цялата си тежест, до- като Шейд използва дара си, за да забави сърцето му, и така да намали нивото на адреналин в кръвта му.
- Тихо, братле. Отпусни се - промърмори той и погледна през рамо. Искаше да се убеди, че Руна е жива и че никой от подчинените на Роуг няма да ги атакува в гръб.
Шейд и Ейдолон усмиряваха брат си достатъчно дълго, но вероятно напълно безсмислено. И двамата бяха наясно, че в момента, в който Рейт се озовеше на свобода, отново щеше да се нахвърли срещу противницте им.