- Отлично - каза Роуг. - Учудва ме това, как и двамата все още не сте разбрали, че неговата смърт определено ще облекчи живота ви.
Ейдолон се озъби.
- Ще ти кажа какво би облекчило живота ни, ти проклет...
- Недей - прекъсна го Шейд и го хвана за рамото. - Не трябва да излагаме Руна на опасност.
Вятърът прошумя в клоните на дърветата и във въздуха се разнесе миризмата на сяра. Хрътките!
- Откъде намери кучетата? - Ейдолон пусна Рейт, който веднага скочи на крака. Той се огледа объркано, като не спираше да трепери, едва сдържайки се да не се хвърли към Роуг и да впие зъби в гърлото му.
Но когато Роуг прокара пръсти през косата на Руна дой- .де ред на Шейд да се сдържа, щом видя как отрязаните кичури коса кръжат и падат на земята.
- Имам си личен кучкарник.
Как ли пък не! Ако Роуг не беше в състояние да контролира дори собствената си приятелка, то как ли го правеше с хрътките? Шейд едва не го изрече, но се наложи да премълчи, защото се страхуваше за Руна. Демоните от армията на Роуг доведоха на поляната двамата Карцерис. Значи, ето как брат му беше открил пещерата! Той ги беше пленил и ги беше принудил да използват хрътките. Кучи син!
- Шейд? - гласът на Руна звучеше приглушено, но отчетливо и той усети прилив на гордост. От нея не миришеше на страх, а на решителност. - Прости ми.
- Няма нищо, лирша.
Роуг насмешливо изсумтя.
- Ти изчезваш! Това според теб нищо ли не означава?
Тя изръмжа ниско и заплашително и Шейд усети как страхът накара сърцето в гърдите му да трепне.
- Руна, не!
Но беше късно. Тя нанесе на Роуг два бързи удара - единият в челюстта, а вторият - в коляното. Шейд усети как го блъсна вълната от енергия, когато Руна се опита да се трансформира.
- Ах, ти, кучко! - изсъска Роуг и заби нокът в рамото й. Викът й проехтя във въздуха. - Нокътят е от сребро. Не можеш да се преобразиш.
Пред очите на Шейд падна червена мъгла. Той се хвърли напред, с намерението да изтръгне гърлото на брат си, но нещо го убоде по врата - вероятно стреличка с наркотик - и от удара в земята дробовете му едва не отказаха. Шейд издърпа стреличката и продължи да се мъчи да стигне до половинката си. И ако съдеше по виковете на братята си, явно и с тях се случваше същото. Преди да изгуби съзнание, последното нещо, което Шейд чу, беше вледеняващият душата вик на Руна.
Глава 19
Кайнан се добра до квартирата на Джем, като се ОЛЮЛЯ- ваше от шестте порции ром, изпити за смелост. Стомахът го присвиваше от страх. Докато живееше с Лори, почти не пиеше, но в последно време самотата много често го тласкаше в обятията на „Капитан Морган“.
Обикновено се напиваше вечер, но днес започна от сутринта. Той поговори с Ерик и се убеди, че военните знаеха за работата му в демонската болница. В разговора Кай внимателно подбираше думите, за да не каже нещо излишно или случайно, с което да застраши Ейдолон или болницата. Но и Ерик не го разпитва много. За няколко минути те просто си обмениха новини и на Кайнан му стана топло и спокойно. Дори прекалено спокойно. Както винаги преди неприятности.
Изведнъж вратата се отвори и на прага застана Джем, изненадана да го види пред себе си. Тя изглеждаше изключително сексуално, облечена с черен потник с дълбоко деколте над яркочервен сутиен. Черната пола, ушита от същия материал, както винаги едва прикриваше дупето й. Интересно, дали си беше сложила бикини? И какъв цвят? Вероятно това беше облеклото, което според разбиранията на Джем беше удобна домашна дреха.
- Кайнан? Това се казва изненада!
- Може ли да вляза?
Тя присви очи, изпълнени с подозрение, че е някаква шега, но в края на краищата се отдръпна и го пусна да влезе. Кай се притисна покрай нея и се олюля, когато долови сладкия цитрусов аромат на парфюма й. Не, това сигурно се дължеше на рома. Макар че за ерекцията си едва ли можеше да обвини алкохола.
Той влезе в малката дневна и се обърна с лице към Джим.
- Смяташ да излизаш?
- Да излизам ли? - и тя погледна към дрехите си. - А, не. Не възнамерявах никъде да ходя. Просто исках по-късно да отскоча до магазина. Нещо като развлечение.
Членът му заинтересовано помръдна в отговор на думите й. Явно той също нямаше нищо против да се поразвлече, гаден предател такъв. Кайнан се изкашля. И разтри тила си. Най-накрая събра сили и каза:
- Джем, аз... ние... Трябва да поговорим.
- Аз също смятам така - каза тя и опря бедро на черния кожен диван. Всъщност наоколо имаше само два цвята: черно или ослепително бяло. Джем явно не признаваше полутоновете, но това изобщо не го учуди. - Нека да започнем с причините, поради които ти се измъчваш и досега - без заобикалки започна тя. - Измина година от смъртта на Лори.