Думите й го изненадаха, но изненадата му бързо се смени с гняв. Най-добрата защита беше нападението.
- Не знаех, че не трябва да тъгувам повече от година - озъби се той. - При демоните така ли е прието?
- Защо свеждаш всичко до това? Със същия успех бих могла да отбележа, че облаците са красиви, а ти би отговорил, че ги харесват само на демони.
Справедливата й забележка го раздразни още повече.
- А ти какво очакваш? Аз години наред водих война срещу вас. Вие ми отнехте приятелите. И съпругата.
- И въпреки това си дошъл в дома на демон?
- Няма да се задържа дълго.
Джем кръстоса ръце пред гърдите си.
- Защо си дошъл?
- За да се извиня. Онази вечер се държах гадно. Не трябваше да ме провокираш. Аз те използвах, а това е неправилно. И повече няма да се повтори.
- Не, не ме използва. Аз имах нужда от теб, а ти - от мен... В това няма нищо лошо.
- Ние сме от два различни свята, Джем.
- Нима? Ти не работиш ли в същата болница, в която работя и аз? Носиш същата униформа. Дори емблемите ни са еднакви.
Кайнан изруга и дръпна кичур от косата си.
- Мислиш ли, че и самият аз не съм наясно? И че не съм тотално объркан?
- Струва ми се, че нарочно зацикляш върху това, че аз съм демон, като по този начин подхранваш гнева си. Ти просто не искаш да забравиш, че жена ти ти е изневерявала, нали?
- Нищо не знаеш за мен - едва успя да изрече той.
- Мислиш ли, че съм сляпа и не виждам, че ти ненавиждаш не само демоните, а и себе си? Или фактът, че някои от нас са ти симпатични? - и тя се приближи така, че се докосна до гърдите му. - Ти се ядосваш, защото ме желаеш. А това те кара да губиш разума си, нали? И то така, че главата ти всеки момент ще се взриви?
- Знаеш ли кое наистина ме ядосва? - и той сграбчи подгъва на полата й. Гласът му прозвуча по-ниско и съвсем дрезгаво: - Всички тези твои парцалки, които едва прикриват тялото ти, и които сякаш крещят: „Изчукай ме!“. Ти нарочно ли дразниш мъжете така? Харесват ти смъртните, така ли? Спиш с тях, а после се присмиваш над глупавите им човешки мозъци, които няма откъде да знаят, че правят секс с демон, нали?
Той беше наясно, че е несправедлив към нея. В него говореха гневът, горчивината и възбудата. Дори самият той не беше наясно какво искаше да постигне, когато й задаваше тези въпроси. Най-неочаквано Джем го ощипа за рамото.
- Глупак!
Кайнан примигна.
- Какво?
- Да притискаш някого, изобщо не е в характера ти - поясни Джем ласкаво, но твърдо. Странно, но тя сякаш изобщо не се сърдеше. Той очакваше, че думите му ще я докарат до ярост. - Наясно съм, че те боли и че си разстроен, но дълбоко в душата си ти си свестен мъж.
- Престани! Според теб свестният мъж би ли захвърлил хората, с които е работил рамо до рамо дълги години? И би ли си имал вземане-даване с демон? Дали би искал да преспи с де... - той спря, но Джем разбра какво искаше да каже.
- Никога не съм те смятала за страхливец - заяви тя и той усети как кипва. - Но ти явно все пак си страхливец. Истински страхливец. Толкова се страхуваш от слабостите си, че изобщо си забраняваш да чувстваш каквото и да е. И много внимателно се стараеш да не вършиш постъпки, които биха могли да те свалят от пиедестала. Защото тогава няма да можеш да гледаш тези, които те заобикалят, от високо.
Страхливец ли? Обидната дума сякаш отново го върна в миналото. В армията дори най-малкото подозрение в страх- ливост залепваше към човека завинаги и го преследваше до последно. Кай не отричаше, че му се беше случвало да изпитва страх. Кой не би се уплашил от демон с ръст от десет метра и челюсти като на тиранозавър? Но той не се мислеше за страхливец.
А нима не беше потвърдил правотата на Джем, когато отказваше да признае, дори на себе си, че я желае? Той копнееше страстно да я събори върху черния кожен диван. И да нахлуе дълбоко в нея. Да я накара да стене. Боже мили, мечтаеше да прави секс с демон! И макар за кратко, да забрави за всичко. Но сексът беше последната стъпка, с която той окончателно щеше да престъпи чертата, която разделяше доброто от злото. Лошото от хубавото. Удоволствието от болката.
Но чертата изведнъж се разми и Кайнан си позволи да потъне в очите й. Тя прокара връхчето на езика си по устните и движението се получи толкова бавно и чувствено, че той не издържа.
Без да каже нищо повече, той сграбчи в юмрук косата на тила й и се нахвърли върху й с целувка. Джем застина, стиснала здраво устни. Инстинктите му просто крещяха - мъжкото му начало изискваше да подчини жената в ръцете му, а войнът в него - да сломи съпротивата й.
Твърдото му тяло се притисна към нейните меки и закръглени форми. Под гръмкото туптене на сърцата им той галещо прокара език по устните й, като постепенно увеличаваше натиска си. После я хвана за дупето и отърка твърдия си член в нея. Джем простена и се отпусна, разтворила устни, и той незабавно се възползва от поканата.