Тя имаше вкус на плодове и непознати подправки. Прииска му се да я оближе от главата до петите. Жадуваше да я повали на пода и да нахлуе в тялото й с такава сила, че тя да започне да крещи и да моли за още...
А после? Сватба и дълъг щастлив живот?
Задъхан, Кайнан се отстрани от устните й. Членът му болезнено пулсираше в такт с ритъма на сърцето.
- Не мога... Не трябва да го правя.
Джем го погледна с опиянени от страст очи и той едва успя да се овладее.
- Можем. Двамата сме възрастни хора, Кайнан. Нямаме нужда от нечие разрешение - каза тя и настоятелно добави: - Или отново имаш пристъп на демонофобия?
На него много му се искаше причината да е тази.
- Сега няма да мога да бъда нежен, Джем. Мога единствено да те изчукам; грубо, бързо и без прелюдия. - Той я хвана за брадичката и се приближи още. - Само секс. Ще бъдеш просто едно тяло, в което да свърша. И това е всичко. Ти не го заслужаваш. А аз не мога да ти дам онова, от което имаш нужда. И не зная дали някога въобще ще съм способен на това. Нямам какво повече да ти предложа. - Той отстъпи, без да гледа към нея, но чу, когато тя пристъпи крачка напред.
- Нищо, Кай - изрече Джем. - Толкова отдавна те желая. Само ако знаех, че имам шанс да те получа, докато е жива Лори, щях да го направя още преди години. И изобщо нямаше да ми пука, че си женен.
Тя говореше с много тих, треперещ глас и той не издържа.
- Господи, Джем, намери си друг, по-добър. Ти си достойна за много повече, отколкото аз мога да ти дам.
- Охо, явно си започнал да ме уважаваш. Та нали за демоните не може да се каже нищо добро! - в думите й лесно можеше да се долови горчивина. Той скръцна със зъби. Джем беше права. Тя беше демон. Защо тогава го вълнуваха чувствата й?
Той рязко се обърна.
- Така че какво - искаш или не искаш? Грубо, като животно?
- Искам - с шепот отвърна тя.
В следващия миг Кай я хвана, натисна я, и я наведе над облегалката на дивана. Повдигна нагоре полата й с ръка, докато с другата освобождаваше болезнено напрегнатия си член. Само поглед върху закръгленото й дупе беше достатъчен и дишането му се учести. Той се забави малко, преди да погали нежната кожа, и тя се притисна към ръката му. Без повече да е в състояние да владее, той смъкна бикините й - червени точно като си мислеше, и нахлу в нея с едно- единствено силно движение. Усети как се разкъса тънката преграда и се вцепени, когато чу вика й от болка.
- Мамка му! - изруга той, докато дишаше шумно, стиснал очи. - Защо не каза нищо?
- Защото се страхувах - непонятно измърмори тя, свела глава толкова ниско, че той не виждаше лицето й. - Страхувах се, че няма да се съгласиш, ако разбереш.
Кайнан изръмжа и рязко излезе от нея.
— Разбира се, че не бих се съгласил, дявол да го вземе! - Мамка му, мамка му, мамка му! Ерекцията му спадна. Той закопча ципа на панталона си и се облегна на стената, усетил, че краката не го държат. Девственица. Това в живота му се беше случвало само веднъж.
С Лори.
Самият той също беше девствен, когато се запознаха. Скоро беше навършил осемнайсет и тъкмо се подготвяше да тръгне към учебната зала, когато забеляза Лори в сборния пункт - тя също се беше записала за доброволец в армията. Той се влюби от пръв поглед, без да се осмели да се надява, че някога ще я срещне отново. По-късно се оказа, че ги бяха разпределили в една и съща военна база. Преди да се оженят, се срещаха шест месеца. През онази нощ той я беше лишил от невинността й - бавно и нежно. И това беше потресаващ опит и за двамата.
Но с Джем постъпи жестоко. Дори не си направи труда да я доведе до оргазъм, за да се опита да компенсира болката й. Макар и отчасти.
- Проклятие! - уморено прошепна той. - Защо си чакала толкова дълго? И защо се отдаде на мен?
Тя се обърна с лице към него. Издърпа полата си надолу с треперещите си ръце и отговори, гледайки някъде встрани: - Обичам те от много години. Още от деня, в които те видях за пръв път в онази болница на смъртните.
Струваше му се, че това се беше случило много отдавна. Той водеше там ранените пазители, защото в болницата работеше лекар, който знаеше за Егида и демоните. Джем по това време беше интернист и той дори не се досещаше, че тя също не е човек.
- Не можех да се заставя да преспя с някого - продължаваше тях. - Макар още тогава да знаех, че нямам почти никакви шансове - изхлипа тя и изтри сълзите си с ръка. - Аз просто... разбираш ли, аз исках да ти дам поне това. Нямам какво повече да ти предложа. А сега вече нямам нищо. Всичко, което имам, е лошата ми демоническа кръв. Колко- то до невинността ми... Тя и без това ти принадлежеше още от самото начало.