Проклятие! Усещаше гърдите си така, сякаш бяха стиснати от невидими клещи. Срамът го пронизва. Какво можеше да отговори на такива думи?
От размислите му го изтръгна звъна на мобилния му телефон. Ядосан на себе си, че ръцете му треперят, той го измъкна от джоба си и отговори:
- Слушам!
- Ерик е. Не мога да се свържа с Руна. Изясних нещо много важно за нея. Дали не знаеш как мога да се свържа с... Шейд?
Ерик сякаш се спъна в името на демона, преди да го изрече. Нищо чудно, та нали сестра му беше свързана с него?
- Ще разбера - прекъсна той разговора и без да погледне към Джем, каза: - Трябва да тръгвам.
И излезе от дома й без да се обърне назад; така, сякаш потвърждаваше думите й, че е завършен страхливец.
Руна дойде на себе си, обгърната от непрогледен мрак. И тъй като изпита съмнение дали наистина е отворила очи, примигна няколко пъти, за да се увери.
- Руна. Лирша. Събуди се!
В тъмнината тревогата в гласа на Шейд звучеше особено отчетливо. Тя се приповдигна и потръпна от болката, която прониза в тила. Главата й се замая и тя започна да преглъща, в безсилен опит да преодолее пристъпа си на гадене. Що за място беше това?
С периферното си зрение забеляза мъглива оранжева светлина. Успя да се поизправи и видя студения каменен под себе си. Веригата, с която беше вързана за глезена, тихо иззвънтя. Проблясването на светлината дразнеше неприятно очите й. Свещи? Не, факли. Познато. Тя вдиша дълбоко и улови отвратителната смес на кръв, влага, плесен, екскре- менти и страх.
О, боже! Подземието на Роуг. Стомахът й конвулсивно се присви и тя започна да повръща. Добре, че успя някак да се наведе напред, за да не го направи върху краката си. През противния звън в ушите си чуваше как Шейд повтаря името й с все по-нарастващо безпокойство.
Спомените за това как ги бяха заловили, се стовариха върху й така, сякаш я връхлетя лавина, и на нея за кратко й се прииска отново да загуби съзнание. И да забрави. Тя стисна очи и си представи как се свива на кълбо, без да мисли за нищо. В миналото, когато баща й имаше алкохолни пристъпи, тя често го правеше. Веднъж беше прекарала в килера три дни, отдалечена в мислите си там, където беше тихо и спокойно. Тогава лекарите й бяха поставили диагноза: ката- тоничен ступор. Те бяха успели да я извадят от това състояние, но тя чудесно помнеше колко лесно и приятно беше да потънеш в него. Можеше да го направи и сега.
- Руна, скъпа, остани с мен.
Шейд знаеше. Той знаеше за какво си мислеше. Защото усещаше слабостта й. Той беше успял да я избави от многодетното тегло на вината, но малкото момиче, затворено в нея, не беше изчезнало. Шейд няколко пъти й беше казал, че през последната година се е променила много. И че е станала по-силна. Но самият факт, че сега мечтаеше да се скрие в най- далечния ъгъл на съзнанието си, означаваше само едно: той не беше прав.
- Руна? - От ниския и равен глас на Ейдолон мъглата в главата й сякаш за миг се разсея. - Погледни ме.
И тя, все още коленичила на ръце и крака, повдигна глава. Зрението й се проясни, но това не я зарадва. Първо реши, че отново се намира в една от килиите в подземието, но после осъзна грешката си.
Роуг наистина ги беше заловил, но не ги беше настанил по килиите, а в голямата зала за мъчения. Руна беше при кована към стената. Ейдолон и двамата му братя седяха в клетките си чисто голи. Шейд толкова плътно се беше притиснал към решетките, сякаш искаше да се измъкне между тях. Тялото му, както и преди, продължаваше да проблясва, като ту изчезваше напълно, ту отново ставаше видимо.
- Шейд - прошепна тя.
- Чуй ме! - обърна се към нея Ейдолон от клетката вляво. Той седеше в далечния ъгъл, опрял гръб на решетките и отпуснал ръце върху коленете си така, сякаш се намираше на дивана пред телевизора в дома си. - Колкото по-силно се тревожи той за теб, толкова по-бързо го поглъща проклятието. Ако ти умреш, мъката ще го убие на мига. Дръж се. Ти трябва да бъдеш силна.
- Тя и без това е силна - прекъсна го Шейд. Настоятелният му поглед не се отместваше от нея и Руна забеляза колко тъмни бяха очите му. - Много. Тя ще се справи.
От ъгъла изведнъж се появи Роуг, съпроводен от два огромни космати демони.
- Готино ще бъде. В смисъл, ако се справи с всичко, което съм ви приготвил - той пристъпи напред и с театрално движение на ръката размаха края на черното си наметало.
Рейт, който стоеше в ъгъла на клетката си, свел ниско глава, издаде съскащ звук. Досега лицето му оставаше скрито зад сплъстените от кръв кичури коса, но Руна ахна, щом той се обърна по посока на гласа на брат си. В този момент, Рейт наистина приличаше на демон - лицето му беше изкривено от гняв, зъбите му се показваха като на див звяр, а очите му светеха в жълто. Цялото му тяло беше покрито със кръв и синини, но изглеждаше много по-зле от братята си. При появата на Роуг той сякаш полудя и започна да се хвърля срещу решетките така, сякаш се надяваше да ги разбие с гърди или да се промуши между тях. Шейд се опита да го успокои, но безуспешно.