Выбрать главу

Руна зяпна. Очите на Ейдолон се разгоряха в червено като коледна гирлянда, а това го накара да изглежда заплашително.

- И защо реши, че ще се съглася? - Гласът на Ейд звучеше глухо, сякаш се излизаше от самата преизподня.

- Защото, скъпи братко, ако не ми се подчиниш, ще сторя с Тейла такива неща, които ти изобщо няма как да си представиш.

Чисто животинският ужас, обхванал Ейд, Руна усети от като мощен тласък в гърдите.

- Тейла не е тук.

- Да, засега. Но това скоро ще се промени. Твоите страдания ще я примамят насам.

Шейд разтърси глава.

- Не го слушай, Ейд. Нали си спомняш, че Рейт не можа да ме усети, когато бях тук миналият път?

- О, аз свалих блокиращото заклинание, скъпи братко, - усмихна се Роуг. - Тя ще дойде. А аз ще съм готов да я посрещна - и той, без да бърза, се насочи към огъня, където се нагорещяваха железните колове. Роуг кимна към двама демони, които бяха дошли с него, и всеки от тях взе в ръка по един кол. Роуг се усмихна и се обърна към Шейд.

- Да започваме веселбата, момчета.

Глава 20

Кайнан не успя да открие нито Шейд, нито Руна. Ейдо- лон и Рейт също бяха изчезнали нанякъде. Той се върна в болницата и тъкмо когато възнамеряваше да започне отново да набира всичките номера поред, телефонът му иззвъня. Върху екрана му се изписа домашният номер на Ейдолон. - Да?

- Тейла е - изрече тя с треперещ от страх глас. - Нещо се е случило с Ейдолон. Боже, Кайнан, с него се е случило нещо много лошо.

Той усети как стомахът му се присвива и как кръвта му започва да се блъска в слепоочията, но се опита да се вземе в ръце и да говори спокойно:

- Почакай, разкажи ми всичко отначало.

В слушалката се чуха приглушени хлипания.

- Той ми позвъни от работа преди няколко часа. Спомена само, че с Рейт се е случил поредния срив и че той тръгва към него, за да се срещнат у Шейд. И повече не можах да се свържа с него. О, боже!

Кайнан усети как по гърба му плъзва студена тръпка. Ако братята бяха заедно, а на един от тях се беше случило нещо лошо, то най-вероятно и тримата бяха затънали в неприятности.

- Тейла, чуй ме! Ти все още го усещаш, нали? И така разбра, че го боли?

- Да. Трябва да стигна до него.

- Можеш ли да го откриеш с помощта на връзката ви?

- Мога... Той спомена нещо за някакво подземие на Роуг. Някъде в Ирландия. Веднага тръгвам натам.

- Не можеш да отидеш сама. Ще дойда с теб.

- Ти не можеш да се възползваш от портала.

Кай въздъхна. Той съвсем беше забравил за това. Смъртните можеха да преминат през Хароугейт само ако в този момент не бяха в съзнание. Тази мисъл го накара да настръхне, защото хората, които идваха на себе си по време на преминаването през порталите, умираха.

- Има начин това да се заобиколи - каза той. - Ела в болницата.

- Имам нужда от Джем. Можеш ли да се свържеш с нея?

- Ще й позвъня.

- Тя не отговаря. Джем беше много разстроена заради някакъв глупак, който я унизил, и възнамеряваше да отиде във „Вамп“. Можеш ли да я вземеш оттам?

По дяволите! Демонският клуб на готите. И Кайнан беше наясно кой точно глупак имаше предвид Джем.

- Тей, не постъпвай глупаво и не се опитвай да го направиш сама. Изчакай ни с Джем в болницата. Разбра ли?

- Побързай, Кайнан!

Той изключи телефона и тръгна към „Вамп“. В клуба беше тъмно, шумно и странно. Стори му се, че вечерта беше посветена на death metal. Кай си поправяше път сред тълпата от извиващи се тела, стиснал зъби, и потръпваше от случайните докосвания. Върху болшинство посетители имаше прекалено малко дрехи, а върху останалите - почти нищо. Джем, разбира се, вероятно щеше да бъде в числото на последните. При тази мисъл той стисна юмруци от недоволство, което нямаше право да изпитва.

Отпред проблесна синьо-черна коса и той се насочи натам. Кай първи забеляза Джем и едва не се задъха от гняв, когато видя как в нея най-безсрамно се отърква някакъв дългунест вампир. Той нямаше как да не признае, че тя изглеждаше потресаващо както винаги - дълги крака, обути във високи боти с токчета, и с татуировка на роза с дълго и извито стъбло върху стройно бедро. Червеният корсет с връзки апетитно повдигаше още повече гърдите й и се съединяваше с широкия кожен нашийник с шипове около гърлото й с верига. Кайнан, обикновено равнодушен към гот- ския стил, изведнъж реши, че той беше много подходящ за Джем. Обзе го внезапно желание да се озове на мястото на неудачника, който танцуваше с нея.