Но съществуваше възможност именно неудачникът да може да й даде онова, което той не можеше. Да я отведе в къщи и да прави любов с нея нежно, а не грубо. Да й достави удоволствие, движейки в нея, докато целува и гали копринената й кожа.
Но лошото беше, че Кайнан изобщо не можеше да си представи младежа с поддържаното лице, черен молив около очите и черно червило върху устните, като добър любовник. И от мислите за евентуалните любовниците на Джем, изобщо не му стана приятно.
Тя сякаш усети присъствието му и се обърна. В зелените й очи проблясна изненада, която бързо беше заменена от предизвикателство.
Джем отблъсна вампира и тръгна през тълпата, без да сваля очи от Кайнан, който застина неподвижно, като омагьосан, докато я наблюдаваше как се приближава плътно до него и го докосва с гърди. Тя стисна двата края на ризата му, придърпа го към себе си, и обви с крак бедрото му. Възбуденият му член веднага я притисна в корема и тя отърка горящите си слабини върху крака му.
„Отмъщава си“ - досети се Кайнан. Той с радост би й позволил да го дразни, а после би й обърнал гръб на тръгване, но сега имаше хора, чийто живот беше в опасност. Въпреки това, той не се отказа от удоволствието да обхване бедрата й с ръце, да я притисне и да се раздвижи леко, демонстрирайки собствената си версия на непристойния танц, който я видя да изпълява с вампира. И ако можеше да съди по учестеното й дишане, явно му се получаваше много по- добре.
Очите на жената в ръцете му горяха от страст и желание и той не устоя - нахвърли се върху й с жадна и яростна целувка Не трябваше да го прави, защото не беше дошъл тук за това, но вече не беше възможно да си поеме дъх. Мислите му се разлетяха на всички страни и той едва не забрави името си. Най-накрая все пак успя да се откъсна от нея.
- Не те търсих за това - извика той, в опит да надвика грохота на музиката. Джем сви ръце в юмруци.
- Какво говориш? А аз като първокласна идиотка реших, че след като не ти стиска да ме чукаш насаме, ще го направиш в клуб, пълен с народ.
Какво пък, заслужаваше си го.
- Тейла има нужда от помощ - и той я хвана за ръката и я повлече към изхода. Но тя се дръпна и това го накара да спре.
- Каква помощ?
Кай я избута встрани от тълпата, преди да изрече:
- Ейдолон, Шейд и Рейт са изчезнали. Руна също. А Тей- ла усеща болката на Ейд.
- Роуг?
- Най-вероятно. Ще ги намерим.
Телефонът му иззвъня. Той го извади от джоба си, като едновременно с това се стараеше да не изостава от Джем, която тичаше към „Мустанг“-а си. Върху екрана беше изписано името на Ерик.
- Слушам.
- Намери ли сестра ми?
- Имам следа, но повече нищо не мога да кажа.
Ерик изруга.
- Аз тръгвам за Ню Йорк, но трябва да й съобщя нещо. Ако я откриеш първи, предай й нещо.
Кайнан мълчаливо го изслуша, без да има ни най-малка представа за какво говори той. Но обеща съвсем точно да й предаде думите му. Ако, разбира се, преживееха тази нощ.
Шейд чакаше. Чакаше кога ще се върне Роуг, за да продължи веселието си.
Веселие. Как ли пък не! Да ги пребие и ги надупчи - него и Ейд - с нажежени до червено железни колове... Веселие и половина. Добре, че най-накрая събра подчинените си, заедно с приятелката си - зомби, и си тръгна. Така им се беше появила възможност да си отдъхнат малко на тишина.
Ейдолон седеше в далечния ъгъл на клетката си и съсредоточено се опитваше да потисне болката си, за да не позволи на Тейла да го открие чрез връзката им. Но Шейд хранеше подозрения, че вече беше прекадено късно за това. Той разсеяно разтри бедрото си там, където раната беше най-дълбока. За щастие, разтопеното желязо като изгаряше, така и запечатваше кръвоносните съдове, и кръв почти нямаше.
Роуг го заплашваше, че ще позволи на слугите си да из - насилят Руна, но засега това не се беше случило. А и негодникът все още не беше стигнал до Рейт, който страдаше най-много от всички. Докато гледаше как изтезават братята му, той беше изпаднал в безумна ярост. И почти през цялото време, докато мъченията им продължаваха, той не спираше да се блъска в решетките. Цялото му лице се беше превърнало в кървава каша. Вцепенен и неподвижен, той внимателно наблюдаваше стълбите, по които влизаше Роуг. В очите на брат си Шейд прочете смъртната му присъда, но долови и някаква безумна и безполезна идея. Изглежда, Рейт се беше пренесъл в мислите си там, където Шейд не би поел риска да го последва.
Вече бяха изминали няколко часа, без по-малкият му брат изобщо да помръдне. И без да проговори, колкото и да се опитваха да го принудят двамата с Ейд да го направи. Шейд започна да се пита дали Рейт изобщо щеше да се съвземе някога. И дали ще пожелае да остане сред живите.