Опита се да си представи какво още им беше приготвил Роуг и потръпна. Смъртта не беше най-страшното. Но да вземе без упойка органите на Рейт, които не му достигаха, и да принуди Ейдолон да му ги присади...
Шейд започна да разтърсва решетките на клетката, за да привлече вниманието на Руна.
- Мила, добре ли си?
От момента, в който мъчителят им си беше тръгнал, тя не сваляше очи от Шейд. Също като Рейт, тя едва не изгуби здравия си разум, докато Роуг се веселеше. Глезенът, за който беше прикована към стената, беше охлузен до кръв.
- Ще го убия... - гласът й беше станал дрезгав от виковете, но Руна говореше твърдо и уверено. Тя щеше да изтръгне сърцето на Роуг при първа възможност. Шейд вдиша дълбоко и усети как гърдите му се изпълват с гордост. Той я беше обикнал и това чувство беше толкова хубаво и опияняващо, че очите му се насълзиха.
- Шейд, мамка му - скочи на крака Ейдолон.
- Не, Шейд! Не! - извика и Руна.
Той погледна надолу и усети как земята под краката му се разлюлява. Тялото му беше станало почти напълно прозрачно. И, съдейки по гледката, вероятността да изчезне напълно след броени минути беше голяма.
Кайнан, Джем и Тей стояха пред Хароугейт в отделението за Бърза помощ. Тейла беше изгубила няколко безценни часа в изучаване на местността около порталите в Ирландия, преди да се убеди, че най-накрая е открила онзи, който търсеха. Затова тя се пренесе там, уби демона, който го охраняваше, и се върна за Кайнан и Джем.
- Поиска ли подкрепление от ирландското подразделение на Егида? - попита Джем Тейла, като демонстративно игнорира Кайнан. Тя не му беше проговорила от момента, в който бяха излезли от клуба.
- Исках - отвърна сестра й - но се страхувам, че те няма да се задоволят само с убийството на лошите демони.
Кай само кимна.
- Съгласен съм. Ако вие двете се преобразите, ще се наложи да давате обяснения. И освен това има кой да ни помогне.
От тълпата, която ги беше заобиколила, се чуха одобрителни възгласи. Персоналът на болницата също беше настоял да участва в спасяването на пленените. Беше се отзовал почти всеки сътрудник, а това говореше много за предаността им към братята семинуси, защото демоните имаха славата и репутацията на същества, равнодушни към чуждата болката. Тейла събра дългата си рижа коса във висока опашка и се усмихна.
- Кой би могъл да си помисли, а? - Тя беше облечена в обичайния си боен костюм от червена кожа, въпреки че голяма част от демоните не различаваха добре цветовете. Но Тейла си имаше своите пристрастия - върху червената кожа кръвта не си личеше така, както върху черната.
- Да, не всички демони са лоши. И това ме учудва. - Кайнан погледна крадешком към Джем, но после бързо се обърна настрани. - Готови ли сме?
- Готови сме - каза Тейла и протегна ръка към него.Кай сложи в дланта й приготвената предварително спринцовка. Съдържанието в нея щеше да го извади от строя за пет минути - повече от достатъчно, за да минат през портала. Той беше подбрал дозата така, че да не се събуди по време на преминаването, но и да не остане в безсъзнание прекадено дълго. Ако му беше писано да загине - по-добре в битка, отколкото при преминаването през портала.
- Нали всички помнят плана? - попита Тейла и обходи с поглед насъбралите се демони пред нея. - Когато преминем през портала, аз влизам вътре първа. Онези негодници вероятно ще ме очакват и затова ще им позволя да ме пленят. Вие тръгвате след мен. Щом ме отведат в подземието - нападате. Всичко ли е ясно?
На Кайман изобщо не му харесваше, че Тейла трябваше да се предаде в ръцете на враговете им, макар и за кратко, но нямаше друг избор. Тълпата зашумя в знак на съгласие. Джем преметна през рамо чантата с оръжието. По цялото тяло на Тейла имаше скрити ножове, но Роуг щеше да бъде подготвен и за това. За Кайнан остана обичайният му армейски боен комплект в раницата, която приятно и успокояващо тегнеше върху раменете му. Освен това беше събрал в една торба почти всичко необходимо за оказване на първа помощ. Той спря Тейла, която се готвеше да му сложи инжекцията.
- Ако след телепортацията в продължение на четири минути не дойда на себе си, нека Джем ми бие епизол. Той е в чантата.
Препаратът на основата на адреналин беше измислен от Ейдолон и се прилагаше както на полусмъртни, така и на полудемони, а за Кайнан беше наложително веднага да се възстанови до пълната си бойна готовност.
- Разбира се.
Глава 21
За нея Шейд беше почти изгубен. Руна не можеше да отмести очи от своя демон. И да сдържи сълзите си. Ейдолон не спираше да му повтаря да не я гледа, защото така изчезва по- бързо, но Шейд не можеше да спре. И продължаваше крадешком да й хвърля погледи, изпълнени с болка. Погледи, които сякаш я разкъсваха на части. Искаше й се да крещи до прегракване. И докато не изпадне в безсъзнателна безчувственост.