- Вре-меее е - пропя Роуг и Руна потръпна. Той отведе възлюбената си - зомби — до една от операционните маси, които беше поставил веднага след като спря да измъчва братята си, и й помогна да седне. - Имам подарък за вас.
Откъм стълбището се дочуха звуци от борба и Руна видя как в подземието довлякоха млада жена. И по начина, по който се промени изражението на Ейдолон, тя веднага се досети коя беше жената. Въпреки размерите си, тя явно беше доста силна, защото тримата демони - а всеки от тях беше два пъти по-едър от нея - едва я удържаха.
- Радвам се, че най-накрая се присъедини към нас - почти изгука Роуг. - Много време ти отне, за да стигнеш дотук. Бях реших, че не ти пука.
- Ако от главата й падне дори само косъм, аз няма да ти помогна - зарече се Ейдолон, но Роуг само изсумтя в отговор.
- О, много бързо ще промениш решението си, когато слугите ми я изчукат - и той посочи към огромното зъбато чудовище в ъгъла, в чиито очи светеше безумна похот. - Той ще бъде първи. - Роуг се приближи към Руна и освободи веригата от стената. - Е, разбира се, не трябва да допускаме и тази женска да се почувства пренебрегната.
Рамото й беше пронизано от изненадваща болка, която я извади от състоянието й на разсеяност и я накара се обърне. Тя се насили да види какво я беше уболо през мъгла, която внезапно започна да се спуска пред очите й. В рамото й стърчеше забита дълга игла, вероятно от сребро, която очевидно трябваше да й попречи да се трансформира. Металът веднага изсмука всичките й жизнени сили, като я остави безсилна за съпротива. Роуг я повлече към съседната операционна маса, където отново окова китките й, и посегна към стената, от която свали заплашителен на вид нож с извито и назъбено острие. И се усмихна, когато изпробва острия му връх върху пръста си.
- Е, Руна, сега ще те заболи. Можехме да минем и без това, но пък нямаше да ни е толкова весело - и той облиза острието с такова изражение, което граничеше с нежност, преди да добави: - Виждаш ли, моята скъпа Шериен има нужда от кръв. Твоята кръв. А също и от сърцето ти. Разбира се, докато все още тупти - и Роуг ласкаво погали половинката си по скулата, преди отново да погледне към Руна. В очите му горяха безумие, гняв и омраза. Роуг изглеждаше като живото въплъщение на кошмарните истории за демоните, с които я плашеха като малка.
- Господарю! - извика от стълбите рогат демон със зелена кожа, притиснал окървавената си и обезобразена ръка към тялото. - Нападнати сме!
Отвън се носеше звънтене на метал, удари и викове на болка. Внезапен ярък проблясък едва не накара Руна да простене, а после сякаш Адът се разтвори. На мястото на Тейла сега имаше някакво странно същество - цялото покрито с люспи, с огромни зъби и нокти и крила като на прилеп. Веригата, с която беше приковано съществото, изведнъж се скъса, и то се нахвърли върху Роуг. Но слугите му се намесиха бързо и то започна да отстъпва, докато Роуг продължаваше да ръмжи. От дълбоката рана на рамото му се стичаше кръв, но това не му попречи да замахне с назъбения нож и да го забие в тялото на демона. Чу се викът на Тейла, която възвърна човешкия си облик и се свлече на земята - от корема й стърчеше дръжката на ножа, хвърлен от Роуг.
Ейдолон буквално изрева и ехото с тътнеж се отрази от стените в подземието. Отнякъде сякаш нахлу мъртвешки студ, а викът му все още не затъхваше.
Биещите се преместиха по-близо до Руна, но тя не можеше да отмести очи от Тейла, която се гърчеше на пода.
- Вижте как изцапахте тук! - извика Роуг към един от подчинените си.
Друг от неговите наемници, който стоеше встрани, въздъхна ужасено, когато видя демоните, които нахлуха в подземието. Руна мълчаливо наблюдаваше как Кайнан, Джем и още много демони, някои от които бяха в лекарските си униформи, встъпиха в жестока и кървава схватка. Джем беше ударена по главата и рухна на земята като подкосена. Кайнан веднага измъкна пистолет от коженото си яке и с изстрела си проби дупка с размерите на юмрук в гърдите на демона, който я беше ударил.
Въпреки всичко армията на Роуг явно надделяваше, до- като самият той се държеше малко по-встрани, прикрил Шериен с тялото си.
Времето сякаш спря. Всеки път, когато някой от защитниците им получаваше рана, Руна се чувстваше така, все едно я удряха в корема. Сърцето й туптеше гръмко в ушите и заглушаваше стоновете на ранените и звънтенето на оръжията. В клетките си тримата братя напразно се хвърляха срещу решетките и ги разтърсваха.
- Руна!
Тя едва чу гласа на Кайнан, прекалено вглъбена в неудържимо нарастващото си отчаяние. Роуг щеше да победи. Тя щеше да умре от ужасна смърт, а Шейд щеше да страда вечно.