- Руна! Проклятие... - Кайнан хвърли към един от демоните странно на вид оръжие - с два остри върха, извити като буквата 8 - които буквално разсякоха хълбока му. Съсредоточен и безпощаден, той упорито си пробиваше път през враговете си към Руна, като й викаше нещо.
Но тя явно нямаше да може да чуе какво искаше да й каже Кай, защото в гърдите му се заби метнат от някого нож. В този момент Роуг се надвеси над нея.
- Стига сме се бавили - изръмжа той. Очите му яростно проблясваха. - Време е да ти извадя сърцето.
- Не! - извика Шейд и се хвърли върху решетките, воден от силата на яростта и страха. Металните прътове се огънаха, но издържаха. Клетките явно бяха предвидени да задържат и най-силните същества. Те бяха изградени по такъв начин, че да не можеш да се измъкнеш на свобода дори ако се преобразиш в някой дребен демон.
Роуг се обърна към него, усмихна му се и кръвта във вените на Шейд буквално се вледени. Кайнан отблъсна някакво чудовище и успя да удари Роуг в лицето. От силния удар главата му рязко се отметна назад и на всички страни плисна кръв. Демонът, когото Кайнан беше отблъснал, скочи върху гърба му, но той само се озъби и бързо го хвърли на пода. Шейд задържа дишането си, умолявайки всички знайни и незнайни богове да им помогнат.
Роуг нападна Кай, блъсна го встрани и успя да му извие ръката. Кай отново изкрещя нещо към нея, чиито смисъл тя първоначално не долови, но щом думите му достигнаха до съзнанието й, очите й рязко се разшиха от изненада. С отчаяно усилие Кайнан се измъкна, извади ножа си и замахна в опасна близост до ръката й. Шейд се уплаши, да не би неволно да я нарани, но веригата издрънча и се разпадна на две. Сребърната игла, забита в рамото й, беше изсмукала почти всичките й сили, но Руна успя някак да се извърти настрана. Тя обви крака около Роуг и с ръмжене го отхвърли към Шейд. О, боговете явно го бяха чули! И той изобщо не смяташе да изпуска тази възможност. Роуг се блъсна в клетката му и Шейд само това чакаше. Той провря ръка между решетките и да го сграбчи. Почти цялото му тяло беше станало прозрачно и шансовете да надделее над него не бяха в негова полза, но поне можеше да направи опит да му счупи нещо.
- Семейство! - извика Руна и гласът й надделя над звуците на битката. Шейд с такава сила беше притиснал главата на брат си към металните пръчки, че черепът му изпука.
- Твоето проклятие! Ерик!
За какво говореше тя, по дяволите?
- Какво?
В настъпилата тишина той отчетливо чуваше дрезгавото й, накъсано дишане. Тя с усилие се надигна от масата, върху която я беше оковал Роуг.
- Той се е досетил, че думата „любим“ има и друго значение. Член на семейството.
Те вече бяха обсъждали такъв вариант. Проклятието можеше да бъде предадено на любим човек... Или член на семейството. Близък роднина.
Дявол да го вземе, нима щеше да се получи? Шейд не си губи времето да разсъждава. Роуг се опитваше да се освободи от захвата му и затова той побърза да произнесе думите, които запомни по-рано от Рейт.
-Solumnaya! Orentus! Kraktuse!
И... нищо. Мамка му!
Изведнъж въздухът помежду им затрептя. Тялото на Шейд бавно придоби плътност и цвят, докато това на Роуг изведнъж побеля като мляко. През него Шейд успя да видя Руна, която, олюлявайки се, вървеше към тях. Да! Радостната възбуда предаде на Шейд нови сили и той още по-здраво се вкопчи в брат си, който, изглежда, дори не беше разбрал какво се беше случило току-що.
Руна успя да изненада Роуг и да вземе връзката с ключове, преди да отскочи встрани, когато той замахна към нея. Един от наемниците на Роуг се хвърли към тях, но Джем го хвана за гърлото и го събори на пода.
- Освободи Ейдолон - извика Шейд към Руна. Неговата клетка нямаше как да бъде отворена, защото той продължаваше да притиска с две ръце Роуг към нея и не искаше да рискува.
Озовал се на свобода, Ейдолон свали Роуг на земята с един удар на юмрука си и се хвърли към Тейла. Следващата клетка, която Руна отключи, беше тази на Шейд. Той изскочи на свобода в мига, когато демоните преминаха в настъпление от всички страни. Роуг също се надигна. С едва доловимо движение Шейд притисна Руна към стената и бързо издърпа иглата от рамото й и трепна, когато тя тихо извика.
- Извинявай - въздъхна той. После опипа леко раната и съжали, че не притежава дара на Ейдолон. Не че разполагаха с време, но той все пак направи опит да й помогне.
- Няма страшно - опита се да го успокои Руна, преди да извика: - Отзад!
Шейд бързо се извъртя и с размах удари Роуг в гърлото. Той с удоволствие би го превърнал в купчина кървави парчета, но с това най-добре би се справил брат му - Рейт. Затова той отвори клетката му и отстъпи. Рейт излетя от нея с рев и потъна сред сражаващите се подобно на нож в масло.