Отстрани в Шейд се вряза нечие огромно тяло. От изненада, той му позволи да го притисне към стената, докато изведнъж осъзна, че се сражава на живот и смърт. Демонът значително го превъзхождаше по сила и бавно го задушаваше, опрял в пода огромните си крила, за да не изгуби равновесие. Паднал ангел! Боже мили, какво правеше паднал ангел на такова място?
Негодникът просто се усмихваше на жалките опити на Шейд да се измъкне, когато изведнъж пред лицето му се озоваха дълги и окървавени зъби. Руна се беше преобразила и беше откъснала едното му крило. Падналият ангел пусна жертвата си и се втурна да бяга. Руна понечи тръгне след него, но Шейд я хвана за гривата на тила и я спря.
- Остави го, момиче. Тези почти не могат да бъдат убити. Нека си върви.
Силен, изпълнен с болка вик заглуши за кратко шума на битката. Викът беше на Роуг, който продължаваше ужасено да гледа към ръцете си. О, да! Проклятието работеше. В този момент лудият му брат насочи поглед към Ейдолон, който беше коленичил до Тейла. Преплетените символи върху ръката му ярко светеха, докато той лекуваше раните й. Изглежда, че Роуг беше решил да препредаде Злосърдие- то на Ейдолон.
Шейд посегна към стената, свали бойната брадва, направи две крачки и замахна, готов да я хвърли. Но се беше прицелил в Шериен. Роуг посегна към Ейдолон, но беше спрян от думите на Шейд, който извика:
- Това ти е за Скалк, кучи сине!
Бойната брадва разсече въздуха със свистене, преди да отдели главата от тялото на Шериен. При вика му Роуг рязко се обърна, и едва не се спъна в коленичилия Ейдолон.
- Шер! - извика той и Шейд за пръв път видя в очите на брат си истинска болка. Роуг не спираше да крещи, докато тялото му постепенно изчезваше, а гласът му звучеше все по- тихо и по-тихо.
- А това - тихо добави Шейд - е за всички нас.
Всичко приключи. Бандата на Роуг, лишена от главатаря си, беше принудена да се спасява с бягство. Джем, Кайнан и оцелелите от персонала на болницата успяха да заловят ня - кои. Рейт, почти обезумял от глад и жажда за отмъщение, се втурна след бягащите и изчезна по стълбите. Руна се трансформира обратно в човек и Шейд притисна голото й тяло към себе си.
- Как си? Ейдолон може да те излекува.
- Това може да почака. Другите имат по-голяма нужда от него.
Шейд погледна към брат си.
- Как е тя?
Тейла се изправи и демонстративно се изтупа от праха. Останалите демони също започнаха да се трансформират и да търсят дрехите си. На Тейла, заедно с една малка част от тях им провървя, защото успяха да ги намерят.
- Добре съм. Също като нова.
Ейдолон не искаше да се отделя от нея дори на крачка. Същото изпитваше и Шейд спрямо Руна. Но някои от колегите им бяха в тежко състояние след битката и имаха нужда от помощ. Шейд сложи върху устните на Руна дълга и гореща целувка, в която прозираше обещание. Той й дължеше толкова много, че цял един живот нямаше да му стигне, за да се разплати.
Затова се концентрира и се захвана за работа. Някои от пострадалите бяха ранени тежко и се наложи да използват комплекта за оказване на първа помощ, който Кайнан предвидливо беше взел със себе си. За щастие, всички, с изключение на Руна, имаха медицински познания и работата потръгна бързо, но за тяхно най-голямо съжаление, се оказа невъзможно да спасят един шифтър лъв - помощник-лекар, който работеше в болницата от почти десет години. Тези, които можеха да вървят, понесоха тежко ранените към най- близкия Хароугейт. Когато пациентите на Шейд и Ейдолон най-накрая свършиха, и двамата едва се държаха на краката си от умора.
Някой беше претърсил стаите в замъка и беше свалил в подземието странните туники, с които бяха облечени някои от слугите на Роуг, и двамата с Руна успяха някак да прикрият голотата си. Ейдолон използва остатъка от силите си, за да изцели Руна, Джем и Кайнан, и когато той приключи и с това, Шейд насила го накара да седне за малко. Той се опасяваше, че брат му ще загуби съзнание от изтощение. Тейла се възползва от случая, седна в скута му и се сгуши в него.
- Догоних всяка една от онези твари - достигна до тях гласът на Рейт, преди самият той, олюлявайки се, да се появи на стълбите. Върху него нямаше здраво място - цялото му тяло беше в синини и рани. - И Солис също - по-силно се олюля той и се свлече на колене. - Дяволска кучка!
- По дяволите!
Шейд и Ейдолон тръгна към него. Двамата го хванаха за раменете и започнаха да вливат в него целителната си енергия. Дарът на Ейдолон срастна пред очите им най-дълбоките му рани, но процесът вървеше бавно, защото силите му бяха на привършване. Докато ругаеше тихо, Шейд се опита да определи дали Рейт нямаше вътрешни кръвоизливи. За щастие, органите му бяха здрави, но той беше изгубил пре- калено много кръв. Брат му продължаваше да седи на колене, свел ниско глава и скрил лице зад дългите сплетени кичури коси. Шейд нямаше как да не се досети, че брат му беше прекадено слаб, за да се изправи.