- Как е той? - попита Ейдолон.
- Кайнан или Рейт?
- И двамата.
- Кай е добре, а Рейт... - поклати глава Шейд. - Не зная.
- Доволен съм, че Роуг ще страда вечно.
- Аз също, братле.
Ейдолон обходи фоайето с разсеян поглед.
- Имам добри новини. Първо, Люк не е мъртъв.
- Какво?
- Люк. Този който преобрази Руна.
Шейд успя да стисне зъби, но ревността все пак го про- боде. Руна ласкаво го погали по ръката и това го поуспокои.
- Можеше и да не си чак толкова точен - подразни се той. Спомни си за Правото на първия и в гърлото му заседна бодлива буца. - Как е оживял?
- Новият парамедик го е открил. Реанимирал го и го откарал в отделението за интензивна терапия. После е трябвало само да изчакат. Току-що бях при него. Излязъл е от комата и е зъл като дявол. Казва, че някаква безобразна товар се е преобразила в теб и се е опитала да го убие. Освен това каза, че спасението му само е отсрочило неизбежното.
- Да го бях научил на добри маниери - намръщи се Шейд. - Я чакай... Ти кога разбра, че е жив?
- След като изтървахме Роуг в парка. А ти се върна в пещерата с Руна. Смятах да ти кажа, но...
— Роуг ни залови - констатира Шейд. Той вдиша дълбоко и зададе на Руна въпрос, който беше от жизненоважно значение за него: - Усещаш ли Люк?
- Не усещам абсолютно нищо - усмихна се тя.
Ейдолон се изкашля. Явно доктор Всезнайко възнамеряваше да им изнесе поредната кратка лекция.
- Смъртта му, макар и кратковременна, вероятно е разкъсала връзката помежду ви така, както се случи с нас, когато Роуг умря. Имам една теория...
- А втората добра новина? - прекъсна го Шейд. Все пак не смяташе да оглежда зъбите на подарен кон. Освен това не би го направил за нищо на света: проклетите коне бяха огнедишащи.
Ейд веднага се разсея.
- Това, че ми разказа за опитите на военните, позволи да съкратя областта от изследвания.
- Искаш да кажеш, че можеш да ме излекуваш от ликан- тропията?
Ейдолон кимна.
- Лекарството е почти готово. Успях да отделя белтъците, които са те заразили. Ваксината ще бъде готова след няколко седмици. Най-много - след месец.
О, да! На Шейд му идваше да закрещи от щастие; да вдигне Руна на ръце и да се завърти с нея, докато и на двамата им се завиеше свят.
- А Руна?
Тя го докосна по рамото. Страхът и надеждата й го пронизаха така, сякаш през него премина електричество. Но изражението, изписано върху лицето на Ейдолон, мигновено ги приземи в реалността.
- Няма да можеш да я излекуваш - досети се Шейд. - Защо?
- Ухапването на шифтьр променя ДНК-то на смъртните - поясни Ейд. - Експериментите, които са направени с нея, са променили и синтеза на белтъците в организма й. И точно тези изменени белтъци й позволяват да се преобразява по желание. Те са попаднали в твоя организъм, но не са променили гените ти. Тези белтъци позволят да бъдат отделени от организма. И ако това се направи, ти ще оздравееш, но Руна просто няма да може повече да се трансформира по желание.
- И при всяко пълнолуние така или иначе ще се преобразявам - въздъхна Руна.
- Точно така - съгласи се Ейдолон. - Много съжалявам.
Тя поклати глава.
- Няма страшно. Аз почти свикнах. Дори на няколко пъти имах полза от това. А и продължителността на живота ми ще се увеличи почти четири пъти. Струва си!
Боже, Шейд дори не се беше замислял върху това. Ако тя отново станеше смъртна, той щеше да я загуби много скоро. И нямаше да може да го преживее. Разкъсването на връзката им не би го убило физически, но той не би могъл да съществува с разбито сърце. Руна го стисна за рамото.
- Ти се лекувай. И без това твоите проблеми са достатъчни.
Той не я заслужаваше, но - о, боже! - толкова беше щастлив, че тя го беше избрала. Той ненавиждаше Роуг от цялото си сърце, но благодарение на онзи мерзавец имаше половинка. Някога Шейд го мислеше за късмет, но сега не съжаляваше дори за секунда, че двамата с Руна имаха връзка. Макар и едностранна.
- Аз няма да си отида - каза тя, сякаш прочела мислите му. - Със или без твоя знак, ти си мой. Обичам те, Шейд.
Той силно я притисна към себе си.
- Но ти, както и преди, не ме усещаш. Ами, ако си ми нужна или ако ме ранят...
- Аз винаги ще бъда до теб. Все някак ще се оправим с това.
- Толкова те обичам.
Тя въздъхна. Шейд обожаваше този тих звук.
- Съгласи се на лечението.
-Дори не съм сигурен, че го искам.
Ейдолон се отмести настрана, за да не им пречи.
- Не се отказвай - настояваше Руна. - Това е твоят шанс да се освободиш.
- Може би нямам нужда от свобода - отвърна той и очерта с пръст контура на лицето й. И забеляза с удоволствие потъмняването на златистите й очи. — Харесва ми онова, което правим двамата с теб по време на пълнолуние. И сутрините, когато се събуждаме заедно, и все още усещаме зова на луната.