- Това няма изчезне. Ти ще можеш да се преобразяваш по всяко време.
- Шейд? - повика го Ейдолон и се приближи до тях заедно с Тейла. - Забравяш за децата.
— Какво за децата? Руна вече не е човек и ще роди чистокръвни семинуси.
- Да, но те ще бъдат и варги.
- Руна е била превърната в шифтър, така че това няма да се случи. — Преобразените смъртни раждаха човешки деца освен когато зачатието се извършваше в животинската им форма. Но при чистокръвните варги се раждаха също варги, независимо от формата, в която се беше случило зачатието.
- Подозирам, че опитите на военните са повлияли по някакъв начин и на това. И ако те излекуваме от ликантро- пията, можем да използваме антителата от кръвта ти, за да приготвим ваксина за децата ви. Дори ако те бъдат заченати в периода на разгонване в облика на животно.
Шейд въздъхна. Той не се радваше особено на възможността да бъде излекуван, но не искаше да предава ликан- тропията на децата им. Без половинка по време на пълнолуние те щяха да представляват опасност както за себе си, така и за всички жени в околността.
- Добре, тогава ще се лекувам.
Руна обхвана лицето му в ръце и го целуна.
- Обичам те - прошепна тя в устните му. Гласът й звучеше ниско и дрезгаво и Шейд веднага се възбуди. Тя винаги му действаше така. - Ще ти докажа. И знаеш ли как?
Той леко се отдръпна.
-Как?
- Помниш ли, че когато започнахме да се срещаме, ти не ми позволяваше да направя нещо? - И тя стрелна с очи нарастващата издутина в слабините му. Той вдиша конвулсивно и си представи как тя коленичи, разтваря устни и... по дяволите...
- Не можех да го допусна - изхриптя той. - Семето ми е афродизиак. Как щях да ти обяснявам после защо полудяваш от страст?
Тя палаво му се усмихна и той загуби ума и дума. Сърцето му пропусна удар.
- До теб нямах нужда от това, но сега ми звучи интересно - и тя облиза устни. Той не издържа, хвана я за ръката и се обърна към Ейд.
- Аз тръгвам. Позвъни ми, ако ти потрябвам, но е желателно да не е в близките няколко часа.
Ейд отвори уста, но Тейла му хвърли предупредителен поглед. Правилно, сестричке! Шейд се втурна към Харо- угейт, докато по пътя размишляваше къде щеше да бъде най- добре да отидат. Дяволите да го вземат! И пещерата, и двата апартамента се намираха достатъчно далеч от порталите. Руна явно се досети за какво мислеше той, защото го стисна за ръката и го задърпа в другата посока.
- Как мислиш, дали в болницата няма останала свободна стая за прегледи?
Той беше обхванат от веселие и страст.
- Ами, ако я заемем за няколко часа...
- Дни - хитро се усмихна тя. Шейд усети как сърцето му се изпълва с нежност, а слабините му пламнаха още повече.
- О, да! Да вървим.
Ейдолон се загледа след тях. Беше усетил остро възбудата и на двамата. Тялото му също не беше останало равнодушно, така че когато Тейла обви ръце около него и прошепна в ухото му:
- Как мислиш, дали ще може да се намери още една свободна приемна? - той не се поколеба дори за секунда.
С периферното си зрение забеляза как Рейт излиза от стаята на Кайнан и се помоли горещо брат му също в най- скоро време да може да намери покоя, който му беше жизнено необходим. Жалко, че в случая с Рейт молитвите бяха безполезни.
Кайнан беше изтръгнат от тъмните дълбини на съня от досадния писък на болничната апаратура. До леглото му имаше някого.
- Рейт? — едва успя да произнесе той и примигна, за да се опита да се избави от усещането за насипан пясък под клепачите си. Струваше му се, че е проспал седмица. А може и да е било точно така. Защо беше в болницата? И от какво беше болен?
Рейт се наведе напред.
- Здравей, приятелю.
Приятелю ли? Кай отново примигна и се огледа. Определено не беше във военната болница, а в ЦПБ.
- Как... Какво се е случило? - Едва беше задал въпроса си, когато си спомни за битката. В замъка в Ирландия. Но раните му бяха не бяха толкова тежки, а и Ейд веднага ги беше изцелил. - Как се озовах тук?
Рейт разтри тила с пръсти си и сведе очи.
- Ами... хм... Заради мен.
Ситуацията ставаше все по-странна и по-странна. Неудобството не беше характерно за Рейт. Кайнан знаеше, че семинусът никога и за нищо не съжаляваше. Но сега явно имаше нещо, което го караше да се чувства зле.
- Защо заради теб? Какво направи?
- Ами нищо особено - само дето не те пресуших напълно.
Леко намръщен, Кайнан се порови в паметта си. След битката повечето от тях се бяха заели с пострадалите. Рейт се беше втурнал след онези, които бяха успели да избягат. И се върна целият в рани... И имаше нужда от кръв. Джем поиска да помогне, но Кай не разреши. Освен това Рейт вече беше пил веднъж от него.