Първия път Кайнан го направи, беше, за да се приближи до Лори. Той се опитваше да разбере какво си беше мислила тя в нощта, когато я завари в обятията на Рейт. А вторият - защото не искаше Джем да се приближава до Рейт. Дори за да помогне. И макар все още да му беше ядосан за случилото се в кабинета на Ейдолон, едновременно с това му беше и благодарен. Защото именно Рейт му беше помогнал да превъзмогне чувствата си към Лори. Макар и не изцяло. Но раната, нанесена му от покойната му жена, беше започнала да се затваря.
- И какво?
- Какво означава „и какво“? - възкликна Рейт.
- Защо лицето ти е такова?
- Едва не те изпратих на оня свят, глупав смъртен! - Ето това беше Рейт, когото всички познаваха и обичаха.
- Много се радвам да видя, че чувството ти за вина никак не е подобрило обноските ти.
- Много се радвам да видя, че дори на косъм от смъртта, изобщо не си поумнял! - парира го Рейт.
- И ако сме приключили с обмяната на любезности - усмихна се Кайнан - може ли да ми разкажеш какво съм пропуснал, докато съм бил в безсъзнание?
Неудобството на Рейт се изпари като по чудо. Той изправи рамене, без по нищо да му личи, че само преди миг се беше притеснил за някого; и това притеснение не е останало незабелязано.
- Джем си поигра с теб на доктор - каза той в обичайния си самодоволен маниер.
- Тя е доктор - с въздишка отговори Кайнан.
- Да, това беше и нейното оправдание - изсумтя Рейт.
-Достатъчно!
- Идиот! - се втренчи в него Рейт. - Изчукай я най-накрая.
- Ти не разбираш.
- Какво?
-Ти си инкуб.
- Вие смъртните сте толкова загрижени за моралната страна - театрално обърна очи Рейт към тавана - А това е само секс. Тялото ти е предназначено за удоволствие. Така че защо не?
- Проблемът не е в морала - изрече Кайнан леко объркан. И той вече се питаше какъв точно беше проблемът.
- Тогава в какво? Само не продължавай да ми мрънкаш, че не й харесваш.
- Погледни я!
- Ами гледам я - многозначително повдигна вежди Рейт.
- Е, какво друго да очаквам? На теб ти е достатъчно жената само да диша.
- Както обича да повтаря Ейд, да диша, изобщо не е задължително.
Кайнан с въздишка се отпусна назад върху възглавницата и се втренчи в прикрепената към тавана дебела верига. Някъде в сградата нещо звучно проскърца.
- Не зная. След смъртта на Лори не приличам на себе си.
- Мислех, че вече си наясно с това.
Споменаването на факта, че Рейт се беше ровил в главата му, малко го подразни, но той беше прав.
- Не е това. Просто не съм сигурен, че ще мога да се доверя на някого другиго така, както на нея.
- А кой ти е казал, че задължително трябва да изградиш някакви отношения с Джем? Ето в това се състои проблемът на смъртните. Ти какво? Никога ли не си имал безразборни връзки, когато си бил млад?
- Срещнах Лори много рано.
- И никога не си й изневерявал?
- Не - изсумтя Кайнан - Направо съм си идиот, а?
- Струва ми се, че е време да престанеш да се криеш зад лекарската униформа и най-накрая да започнеш да се веселиш.
Инкубът го дразнеше! Демонът, когото Кай смяташе за завършен егоист, незабелязващ нищо около себе си, изведнъж се оказа много наблюдателен.
Рейд се изправи.
-Слушай, наясно съм, че цялата тази история с жена ти те раздруса здраво, но ти самият придаваш на случилото се прекалено голямо значение. Свали тази тежест от раменете си и започни да живееш.
- Нима това не е лицемерие?
- И то какво - съгласи се Рейт и силно го тупна по рамото. - И лично аз възнамерявам да последвам собствения си съвет. Пак ще се видим, смъртен.
Демонът излезе от стаята, а стъпките му продължиха да отекват тежко и зловещо по болничния под. А Кайнан можеше да се обзаложи, че каквото и да беше намислил Рейт, последствията за болницата щяха бъдат като след земетресение с голям магнитуд.
Наясно, че не може да попречи на Рейт, Кайнан свали крака на пода и издърпа иглата от вената си. Самият той не си вярваше, че ще се вслуша в съветите на Рейт, но демонът беше прав. Прекалено отдавна се опитваше да забрави всичко. Като се затрупва с работа и се налива с алкохол. Затова не беше забелязал как се беше изгубил. Време беше да погледне страха си в лицето.
Когато на вратата на дома й се почука, Джем тъкмо си наливаше кафе.
- Влез!
Дочуха се тежки стъпки и тя се обърна. В отвора на вратата стоеше Кайнан и това я накара конвулсивно да си поеме дъх.
- Ето какво предлагам - каза той, без дори да я поздрави. - През целия си живот съм се стремил да правя добро и да се боря със злото. Исках да спася света. Но изведнъж се изясни, че злото не е чак такова зло, а онези, които смятах за добри, се оказаха лоши. Това за известно време ме обърка, Джем, но аз отново искам да стана предишният. Преди убивах демони, а сега ги спасявам... И дори с един от тях искам да правя секс. - Очите му потъмняха и тя се задъха. — Но първо трябва да вкарам мислите си в ред. И да разбера къде е мястото ми в този побъркан свят.