Чашката в ръката й затрепери и тя я постави на масата, за да не разлее кафето.
- Накъде биеш?
- Връщам се в Егида.
Сърцето й се заблъска отчаяно.
- Ти... си тръгваш от болницата?
Той с няколко крачки преодоля разстоянието, което ги разделяше, и спря на сантиметри до нея. Тя усети горещината на тялото му, в комбинация с наситения му мъжки аромат, и веднага беше обхваната от чувствен глад.
- Не, разбира се. Изслушай ме. Почти съм сигурен, че военните ме следят. И не искам да поставям болницата под удар. Ще работя в Егида, но не възнамерявам никъде да ходя. Тук имам приятели. Ейдолон, Рейт, Шейд, Тейла - и той притисна длан към лицето й. - И ти.
Сърцето й болезнено се блъскаше в гърдите.
- Приятели. Ти за това ли дойде? Да ми кажеш, че сме приятели?
- Не искам да бъда твой приятел. - Внимателният поглед на сините му очи беше търпелив. - Искам да бъда твой любовник.
Да, да, о, да! Тя едва не започна да крещи от радост. Сигурно сънуваше.
Кайнан погали с палец долната й устна.
- Просто си помислих. Ето, Тейла е в редиците на Егида, макар да е наполовина демон. А и съпругът й е демон. Значи, и аз мога да се срещам с демон.
- Ти... ти сериозно ли говориш?
Ъгълчето на устните му се приповдигна в усмивка и той бавно кимна.
-Да.
Погледът му натежа от желание и тя си помисли, че нейните очи вероятно изглеждаха по същия начин. Той я погали по ръката и тя настръхна. Обхвана раменете й с ръце и бавно, толкова бавно, че тя едва не заскърца със зъби от досада, сведе лице към нейното.
На вратата се почука.
- Не обръщай внимание - прошепна той в устните й.
- Дори не смятам.
Но вратата беше избита с грохот от пантите. Кайнан се обърна, избута Джем зад гърба си, и в същия миг срещу гърдите му при щракаха затворите на автомати.
Проклятие! Кайнан се беше досетил, че военните ще започнат да го следят, но не очакваше да се задействат толкова скоро. Мислеше си, че тихомълком правеха проверки на познатите му. Ако узнаеха, че Джем е наполовина демон... Той протегна ръка назад, за да провери дали беше скрита надеждно зад гърба му, преди да улови погледа на бившия командос от „Делта“, който явно ръководеше операцията. Той имаше късо подстригана тъмна коса и сурово лице.
- Кажи им да свалят оръжието си, Ерик.
Той само кимна и всички веднага се подчиниха.
- Трябва да поговорим.
- Говори!
- Повярвай, че ще бъде по-добре да го направим насаме - подхвърли Ерик и се насочи към гостната. Кайнан беше принуден да го последва.
- Стой тук - обърна се той към Джем. - Аз ще се разбера. Не се страхувай.
- Не се страхувам - усмихна му се тя, но бързо се намръщи, щом се загледа в гърба на Ерик. - А за вратата ще се наложи да ми платят.
- Ще проследя да го направят - и той стисна ръката й, преди да влезе в гостната след Ерик, без да я изпуска от очи. Той улови погледа на един от мъжете от отряда на Ерик към Джем и едва се сдържа да не го удари.
- Какво става? - припряно попита той.
- Извинявай, че ми се наложи да действам по този начин. Но ти отказа да сътрудничиш.
- Защото нямам никакво желание да търпя мъчения.
- Никой не възнамерява да те подлага на мъчения. Изобщо не става въпрос за това. Началството е малко хм... обезпокоено, че лекуваш демони в болница за демони. Но не за това изпратиха Руна да те търси.
- Започвам да губя търпение. Давай по същество.
Ерик хвърли бърз поглед по посока на кухнята.
- Върни се в отряда - тихо произнесе той.
- Вече казах не, приятел.
- Нямаш избор.
- Няма да се предам просто така - отвърна Кайнан и стисна ръце в юмруци.
Ерик дори не трепна.
- Наясно си, че всеки човек от личния състав, нападнат от демон, трябва да премине през специално изследване в Подразделението, нали?
Кайнан отлично го знаеше. Беше му се наложило да изтърпи цяла серия от анализи, преди да го пуснат в Егида.
- И какво?
- Сега имаме на разположение много по-нови технологии и отново започнахме да тестваме старите биологически образци. - Ерик за секунда сведе очи към пода, преди отново да го погледне в лицето. - В твоите открихме нещо. Необичаен ген.
Сърцето му сякаш скочи в петите.
- Извинявай, само не ми казвай, че генът е демонски. Не. Го. Произнасяй.
- Там е работата, Кай. Смятаме, че е нещо друго.