Телефонът й започна да звъни тъкмо когато Руна изкачваше старите дървени стъпала. И не спря, до като не пусна пакетите с храна на верандата и не го извади от джоба на якето си. А съдейки по мелодията, вече знаеше, че я търси брат й.
- Здравей, Ерик. Прибра ли се?
Той днес се беше върнал в базата си след гостуването си у тях.
- Да. Слязох от самолета преди петнайсет минути - шумът на лентата за багаж го накара да повиши глас. - Поне да ме беше ухапала, че да мога да използвам порталите. Много по-бързо щеше да е от самолет.
Руна се разсмя. Тя вече се беше научила да ги използва, макар че предпочиташе когато пътува да усеща в ръцете си волана. Затова винаги ходеше на работа с автомобил.
На работа в Централната подземна болница.
След като се срещна с Шейд, Ерик се съгласи да не разкрива тайната й. В случай че тя би могла да предпочете да продължи да работи към Подразделение Хикс. Но идеята сякаш не й допадна много. Не искаше да подлага на риск кариерата на Ерик, ако истината излезеше наяве. Освен това си беше намерила нещо, което й беше допаднало много повече.
Руна се беше обърнала към Ейдолон с предложение да поеме управлението на болничния стол. Нелеката задача да се угоди на вкуса на дузината видове различни демони я вдъхнови, и ако Руна беше подхождала консервативно към управлението на кафенето си, то тук усети свободата да рискува и да експериментира. Да, тя щеше да престане да пътува по целия свят в преследване на демони и шифтъри, но затова пък Шейд щеше да я отведе навсякъде, където пожелаеше тя.
- Ерик, да стоиш под ключ три нощи в месеца, не е за теб. Няма да издържиш.
- Може би - чу тя усмивката в гласа си. - Радвам се да видя, че си щастлива, сестричке.
- Много съм щастлива - потвърди тя. - Зная, че все още имаш съмнения относно Шейд, но няма нужда да се притесняваш.
- Не се притеснявам. Съвсем ясно виждам, че той също те обича. Макар че е демон. Освен това Шейд ми спаси живота.
- И моя - тихо промълви Руна.
- Затова съм готов да му се доверя.
- А Кайнан? Армията готова ли е да му повярва?
Тя все още не беше наясно заради какво беше цялата бъркотия около него, но той беше отведен в централата на Подразделение Хикс, където го бяха подложили на щателни изследвания. Брат й премълчаваше нещо, Кай - също. Но той все пак го беше помолил да предаде нещо на Джем: /Кажи и да не ме чака“.
- Нали знаеш, че не мога да говоря за Кайнан - замълча Ерик. - А, ето го и багажа ми. Трябва да тръгвам. Обичам те.
- И аз те обичам.
Руна затвори и без видима причина погледна към улицата. На ъгъла стоеше мъж, вперил поглед в нея. По кожата й пробяга тръпка, когато мъжът отмести очи и ги спря върху друг мъж, който бавно се приближаваше от другата страна по тротоара. Вторият мъж беше блондин, за разлика от първия, който беше с черна коса и смугла кожа, но и у двамата имаше нещо, което ги свързваше.
Нещо познато.
Пулсът й се ускори.
Мъжете злобно изръмжаха един на друг, докато преценяваха разстоянието помежду си, а после и до нея. Очите им проблеснаха от възбуда заради предстоящата промяна и Руна тревожно трепна. И двамата непознати бяха варги.
Тялото й беше обгърнато от горещата вълна на възбудата. О, боже! Ето защо тя не беше на себе си напоследък - беше навлязла в първия си годишен цикъл на разгонване.
Трябваше да се обади на Шейд, и то веднага, докато инстинктът не беше надделял над разума й; докато не я беше накарал да извърши някакви глупост - като например да вземе със себе си в клетката един от тези двамата и да се чифтоса с него. По време на разгонването самките очакваха мъжките да се бият за тях и едва след това се чифтосваха с победителя. И ако тя забременееше, двойката щеше да остане постоянна.
При варгите връзката между тях беше подобна на тази при семинусите - завинаги.
Мъжете се срещнаха, размахаха се юмруци - и те също като нея бяха жертва на инстинкта си. Макар че схватката им започна в човешка форма, завършването й щеше да стане в животинската. Което в средата на тихия жилищен квартал можеше да се превърне в истински кошмар.
- Хайде, идвай! - измърмори на себе си тя, защото първичната й животинска същност я караше да гледа и да чака победителя, докато все още неизчезналата й човешка същност разбираше, че трябва да се махне оттук.
„Шейд, побързай...“
Той трябваше вече да е усетил внезапната й възбуда и сигурно беше тръгнал насам. Какъвто и спешен случай да го беше отвел в болницата, инстинктът му щеше да го върне обратно у дома.
Смрачаваше се бързо и тялото й подсказваше, че луната ще се покаже след няколко минути.
Руна бързо влезе в къщата и се втурна към мазето. Недовършената стая беше просторна и звукоизолираните й стени позволяваха вътре да се вдига толкова шум, колкото можеха да вдигнат двойка шифтъри.