- Аз съм безплоден и здрав.
-И все пак...
Той затвори устата й с целувка. Когато Шейд се отстрани, всичко наоколо продължаваше да се върти. Хванати за ръце, мъжът я поведе към кафенето. И почти на вратата, тя внезапно беше пронизана от мълния, която сякаш изпрати навсякъде по вените й мощен електрически заряд.
- О! — успя да въздъхна Руна, обхваната от тръпките на нов оргазъм. Шейд я държеше здраво, докато Руна неконтролируемо тръпнеше от удоволствие.
- Така ще бъде още няколко пъти. Вероятно за теб ще е по-добре да постоиш известно време в кабинета си. - Той изчака докато тя застане твърдо на крака, преди да се отдалечи. Но преди да завие зад ъгъла, се обърна: - И между другото, имам „Харлей“.
Намръщена, Руна влезе в кафенето. Жижа я посрещна с голяма усмивка.
- Е? Какъв е мотоциклетът му?
Руна се разсмя.
- „Харлей “. Той има „Харлей
След това Шейд се появи отново и те започнаха да се срещат редовно в рамките на няколко седмици. Но изведнъж на нейния брат му стана по-зле. Шейд дойде в дома им, прекара няколко минути насаме с Ерик и след няколко дни той напълно се възстанови.
Скоро след това тя беше нападната от шифтъра и Ерик я отведе в болницата на Подразделение Хикс.
Цялата тази секретност за Руна се оказа истински шок, защото тя смяташе брат си за обикновен военнослужещ. В действителност се оказа, че той от много години работи за това поделение, рамо до рамо с хиляди други специално подбрани войници и цивилни. Някои дори бяха варги - бивши военни, оцелели след нападения на шифтъри.
Но заради ликантропията те се чувстваха като чужди сред бившите си колеги и затова бяха сформирали свой собствен отряд. Против инстинктите си не можеш да вървиш. Те я бяха допуснали в кръга на приближените, но тя беше наясно, че си остава аутсайдер - не притежаваше никакъв военен опит. Тази отчужденост не можеше да бъде разрушена дори от честите покани за барбекю или шумни вечеринки в бара на военната база.
А това изобщо не се харесваше на Ерик. Той беше сигурен, че водачът на отряда - прекадено привлекателният шовинист Брендън - възнамерява да направи Руна своя алфа- самка. Ако трябваше да бъде искрен, грижата му за нея винаги е била прекадена. И двамата бяха все още деца, ко- гато той стана основният й защитник - заради нея поемаше постоянно върху себе си юмруците на баща им. След това Ерик даде да се разбере на всички момчета от по-големите класове какво ги очаква, ако някой от тях обидеше Руна.
От спомените й я изтръгна стържене. Вратата на килията им се отвори и найтлишът заедно с демоните дяволи внесоха Шейд вътре - чисто гол, със завързани ръце и крака. По гърдите и бедрата му имаше засъхнала кръв.
Очите му, горящи със златист пламък, се приковаха в Руна. В същия този миг тя изпита неконтролируем порив да се втурне към него. Шейд започна да ръмжи и да се бори със стражите в опит да се добере до нея. И макар Руна да не можеше да си обясни на какво се дължеше желанието му, тя усещаше същото.
Найтлишът удари Шейд с палката по тила. Чу се трясък, подобен на изстрел, чието ехо се разнесе в килията. Шейд изхриптя и се строполи на пода, но очите му продължаваха да горят. И не се отместваха от нея...
В погледа му се четеше единствено желанието на възбуден мъж.
Желание, което той искаше да удовлетвори точно сега.
Глава 3
- Шейд, поговори с мен.
Руна допълзя толкова близо, колкото позволяваше дължината на веригата. Стражите бяха приковали Шейд към стената с помощта на нашийника, извън пределите на нейния обсег. В началото той беснееше, хвърляше се към нея така, сякаш беше обладан; истински демон в човешка форма. Докато вратът му не започна да кърви. После се сви на кълбо и остана така, треперейки и стенейки. И това продължаваше вече половин час. Тази негова уязвимост проби дупка в доспехите на гнева й. Тя толкова силно искаше да отмести косата от лицето му и да изтрие капките пот, избили между веждите му, че дори пръстите й трепереха.
Ама, че глупачка! Това същество... този мъж... я беше изхвърлил от живота си като ненужна вещ. На нея не й пукаше за демагогията му под девиза: „Ти знаеш, че това е заложено в природата ми“. За пръв път в живота си тя рискува, повярвала, че може да се огради от миналото и да бъде щастлива.
Гневът й се върна и Руна го приветства като добър и стар приятел.
- Какво направиха с теб? - студено се поинтересува тя.
- Искам... - той замлъкна и потръпна. - Болка...
- Зная, че боли. Какво мога да направя за теб?
- Болка...
-Да, зная, че са ти причинили болка...