Руна влезе в клетка, която се намираше в средата на стаята, и която двамата с Шейд бяха направили по-удобна за тях. Затръшна вратата зад себе си и набра комбинацията от цифри на заключващото устройство.
Звукът от счупено стъкло накара пулса й да се ускори. Мъжете вече бяха при нея в мазето и продължаваха да си нанасят удари. „По-бързо, Шейд!“ Руна извади телефона от джоба си и набра номера му.
- Почти съм при теб, скъпа - каза забързано той, но в гласа му се усещаше лека паника.
И Шейд затвори, преди тя да успее да каже нещо.
Руна започна да ругае, докато набираше Тейла. За последните няколко седмици тя се беше сближила с половинката на Ейдолон и в момента имаше голяма нужда от нея. Тя искрено се надяваше Тейла да успее да попречи на двата варга в мазето им окончателно да озвереят и да тръгнат да убиват из квартала.
- Руна, какво има?
- Нямам време за обяснения. Имам проблем. В мазето ни има варги. Ако излязат навън...
- По дяволите! Ще събера екип и ще ги успокоим.
- Само не ги убивайте.
- Няма. Ще бъдем внимателни.
Интересно, помисли си Руна. Не беше ли странно, че за година съвместен живот с демон, Тейла вече не убиваше шифтърите, а само ги усмиряваше? Разбира се, Руна също отчаяно желаеше да убие Люк заради онова, което й беше причини, но сега се радваше, че не го беше направила. Е, той не беше най-дружелюбният шифтър на планетата, но макар и малко грубовато, все пак се извини, че я беше нападнал.
Извиненията му бяха излишни. Сега тя беше по-силна. А увеличената продължителност на живота й щеше да позволи да живее с Шейд много по-дълго. Дори и да открият лекарство, тя щеше да се откаже от него.
Руна се опита да изпепели с поглед мъжете, които рушаха мазето й. На тях тя с най-голямо удоволствие би им инжектирала от него.
Ревът на Шейд разтърси цялата къща. Миризмата му изпълни помещението, щом той се втурна надолу по стълбите и се присъедини към битката. Все още беше с медицинската си униформа и военните боти, които причиниха на съперниците му сериозни щети.
- Остани в клетката! - извика й той, когато Руна посегна към ключалката.
- Но ти можеш просто да влезеш вътре.
- Трябва да ги победя.
Сърцето й се изпълни с гордост. След година живот като варг, тя инстинктивно разбра решителността му. Като човек тя смяташе схватките за варварски, но като самка изпитваше вълнуваща наслада да спечели самец за награда след стара като света битка за притежание.
А ентусиазмът, с който се биеше Шейд, говореше, че и той самият искаше същото; искаше да се бие за нея. Изпитваше необходимост да го направи. Той беше свързан с нея като демон семинус, но трябваше да го направи и като шифтър.
По кожата й пробягваха тръпки на възбуда, следвани от тръпки на страх. Ами ако той загубеше...
Кракът на Шейд удари чернокосия в гърдите и той с грохот се вряза в металният рафт на стената. И едва когато мъжът се свлече на пода в безсъзнание, Руна облекчено въздъхна. Единият беше отстранен. Оставаше още един.
Тестостеронът и яростта превърнаха въздуха в плътна и гъста маса, когато русият мъж се хвърли към Шейд и двамата се блъснаха в парапета на стълбите. Русокосият го награди с ъперкът с такава сила, че главата на Шейд се отметна назад, а очите му едва не изскочиха от орбитите си.
- Шейд!
Руна разтърси решетките, докато трескаво се мъчеше да напипа ключалката и да отвори. През това време блондинът се възползва от зашеметеното състояние на Шейд и извади от джоба на дънките си армейски нож.
Мъжът замахна, но въпреки че Шейд успя в последната секунда да се изплъзне встрани, острието на ножа все пак успя да го закачи по рамото. То разряза ризата и остави върху кожата му кървава бразда.
- Кучи син! - изръмжа Шейд. Той се обърна и нанесе серия поредни удари с юмруци и крака в гърдите и лицето на противника си.
Ножът се изхлузи от ръката на блондина, но така или иначе след десет секунди той щеше да стане напълно безполезен.
Болезненото разтягане на кожата на Руна я изненада. Трансформацията беше съвсем близо.
- По-бързо, Шейд!
С треперещите си ръце, които вече бяха започнали да се трансформират, Руна успя да свали дрехите си. Шейд сграбчи русокосия за ръката, която също беше започнала да се покрива с козина, запрати го на земята и започна да му нанася ритници. Но блондинът успя да го стисне за глезена и да го повали на пода. И двамата съперници бяха повече в животинската си форма, отколкото в човешката, а тракащите челюсти и мяркащите се нокти внесоха в схватката нов елемент на опасност и възбуда.