Съзнанието на Руна започна да се замъглява. Мислите й потъваха в нарастващата похот, а тялото й се опиваше от миризмата на битка и кръв. Костите й започнаха да пукат, ставите й - да се разтягат, и през шума на кръвта в ушите си тя почти не чуваше ръмженето и стоновете на мъжете. Болезнената трансформация беше най-лошото нещо в съществуванието на шифтъра.
Въпреки болката Шейд успя да запази решителността си и да победи в схватката. Той стисна варта за челото и блъсна главата му в твърдия под. Ехото от резкия звук отекна в мазето и още преди то да успее да заглъхне, Шейд вече беше успял да се промуши през вратата на клетката. Той я затвори, без да я заключва, но на Руна вече й беше все едно. Трансформацията я беше завладяла напълно.
Също като лова.
Пред нея на два крака, покрити с черна козина, стоеше огромен красив звяр. И този звяр беше също толкова възбуден като нея. Шейд се насочи към Руна, но тя отскочи встрани. Колкото и много да го искаше, той беше длъжен да премине през още едно изпитание: трябваше да победи и нея. Грубото му еротично ръмжене проникна в тялото й като предварителна ласка, която трябваше да я затопли и да я подготви. Сега тя не беше нищо повече от една плътна маса бушуващи хормони, вследствие на което женската й същност конвулсивно се сви. И въпреки всичко, когато той посегна към нея, тя го одра с нокти.
Шейд мигновено й се нахвърли. Руна ръмжеше и се опитваше да го ухапе, но той я сграбчи с челюстите си за тила и я притисна надолу. С прекомерно усилие тя все пак успя да се извърти настрани и да го отхвърли от себе си той се блъсна в решетките.
Но победа й беше кратка. И когато двамата се затъркаляха в огромно кълбо от козина и косми, Шейд отново успя да я затисне под себе си, като я запълни докрай с едно-един- ствено гладко и мощно движение.
Екстазът я зашемети и съзнанието й изключи за няколко минути. Каквато и да беше връзката помежду им, той беше нейната единствена и истинска половинка.
Триумфалният вой на Шейд се сля с нейния в лунната нощ.
Той се събуди гол, уморен и изцеден като лимон, притиснал гърди към гърба на Руна. Протегна и тя се размърда в прегръдките му. Намръщен от пронизващата болка в мускулите и ставите, той я погали по ръката. Очите му все още бяха затворени, но само защото възнамеряваше да проспи цяла седмица.
Последните три дни и нощи бяха най-изтощителните в живота му. Не, той определено не се оплакваше. През нощта, във формата си на зверове, те непрекъснато се чифтосваха, а през деня - в човешките си тела - непрекъснато правеха любов. Спираха само за да се нахранят. Някой - вероятно Тей- ла или Ейдолон - им беше оставил сурово месо още първата нощ. Шейд нямаше спомен дали някой беше идвал, за да прибере мъжете, които беше победил в схватката. Нямаше спомен и как бяха заключили клетката им, за да не могат двамата с Руна да излязат навън. И донякъде това го радваше. Защото брат му и Тейла сигурно бяха видели достатъчно от брачната игра на шифтърите. Което Ейд нямаше да забравя да му припомня.
Под дланта му копринената кожа на Руна беше гореща като пламък. Толкова гореща, че направо му изгаряше ръката. Той успя да разлепи леко клепачи. Всичко изглеждаше странно размито, а косата на Руна го боцкаше по лицето. Той простена и някак успя да се надигне на лакът.
- Мм... - прозя се Руна. - Какво правиш?
- Аз... - и той замря. Гърлото му се стегна и въздухът заседна като буца в него. Лявата й ръка... Дявол да го вземе\
Руна тревожно го погледна през рамо.
- Какво става?
Шейд още не можеше да откъсне очи от ръката й.
- Имаш символи. Ти си белязана с моите знаци.
- Сериозно? - тя се размърда и седна, а ослепителната й усмивка го прониза в сърцето. - Еха! Истински са, нали? - и Руна покри ръката му със своята. Тя сплете пръсти с неговите и проследи символите по ръката си с пръст. - Ние сме двойка.
- Да. - От силните емоции в очите му нещо започна да му щипе, а в гърлото му сякаш насипаха парчета счупено стъкло. - Сега си моя.
Очите й срещнаха неговите.
- Винаги съм била твоя. Ти просто не го забелязваше.
- Съжалявам...
Руна притисна пръсти към устните му.
- Ти не го видя, защото животът ти беше поставен на карта.
Шейд целуна пръстите й с цялата си любов и нежност и задържа устни върху меката й кожа.
Руна проследи родовите му знаци от рамото до гърлото.
- Сляпото око.
- Винаги съм се чудел защо моят символ е точно този. Символът на Ейд са везните, но понеже той произхожда от рода на Юдициуси, просто го сметнах за логично. Рейт има пясъчен часовник и ние винаги сме се шегували с това: Това, братко, е така, защото ти си нетърпелив и винаги закъсняваш. Но моят... никога не бих се досетил, че...