- То вече е отворено.
- Какво искаш да кажеш?
- Само това, че е отворено. Окото вече не е сляпо. Нещото отново се появи в очите на Шейд и го ощипа.
- Везните на Ейд не бяха уравновесени, докато той не се обвърза с Тейла - опита се да обясни той и преглътна, в опит да не поддаде на глупавата слабост да заплаче. - И той не откри веднага промяната.
- Значи, той вече е уравновесен, а ти не си сляп.
- Никога повече.
Руна се изтегна по гръб, сложи крак върху неговия и го придърпа към се си. След последните три дни и нощи Шейд не мислеше, че ще може отново да се възбуди - или поне не веднага - но голото и топло тяло, притиснато към негово, предизвика усещания, които нямаше как да пренебрегне.
Звънът на телефона прекъсна игривите му мисли.
- Няма да отговоря - измърмори той.
- Трябва. Брат ти е.
Шейд се намести върху Руна и позволи на гласовата поща да се включи. Ейдолон щеше да почака.
Но съобщението му се оказа важно. Двамата набързо си взеха заедно душ и още по-бързо погълнаха закуската си. Шейд направи палачинки, защото няма нищо по-хубаво от въглехидрати и захар след три поредни нощи ядене на сурово месо. След което полетяха към Подземната болница на неговия „Харлей“. Намериха Ейдолон в кабинета му, мрачно загледан в купчината хартия на бюрото.
- Най-накрая получих инвентаризационния опис на хранилището - каза той, без дори да ги поздрави. - Имаме проблем.
Шейд седна и придърпа Руна в скута си.
- Значи, Роуг все пак е успял да открадне нещо
Ейдолон кимна и Шейд започна да ругае. Брат им беше изчезнал във вечността, но продължаваше да им причинява проблеми. Роуг беше проникнал в хранилището на болницата някъде по времето, когато се беше опитал да убие Люк.
И никой не знаеше какво точно е откраднал.
- Какво е взел?
- Много неща. Но от най-голямо значение са „Окото на Ет“ и некротоксинът.
„Окото на Ет“ беше кристална топка, която се използваше при предсказания. А що се отнася до некротоксинът... звучеше му смътно познато.
- Какво е това?
- Отрова, за която няма лекарство.
Шейд повдигна въпросително вежда.
- И ти си я съхранявал тук, защото...
- Защото открих, че в микроскопични дози може да лекува лецептическа шарка при демоните трилл.
Ад и всички дяволи!
- Вероятно се досещаш, че Роуг не преследва благородната цел да спасява демоните трилл от болест, която засяга един на хиляда на всеки сто години, нали?
- Мислиш ли?
Топлата длан на Руна се плъзна към тила му, като леко масажираше по пътя си мускулите му, които бяха започнали да се напрягат.
- Е, каквато и цел да е преследвало копелето, вече е мъртъв. И няма да нарани никого.
- Надявам се, че си прав - измърмори Ейд и обърна очи към тавана, когато чу насмешливото изсумтяване на Шейд. - Да, да, аз съм параноик.
- Това поне е сигурно.
Ейд спря отнесения си поглед върху него.
- Трябва да си починеш - каза загрижено Шейд.
Очите на Ейдолон пламнаха и той веднага разбра, че мислите на брат му се бяха насочили към Тейла. Шейд притис - на устни към гърлото на Руна, защото знаеше много добре какво е да бъдеш напълно завладян от прекрасната жена, която седеше в скута му.
- Параноята на Ейд отново ли се обажда? Какво е този път?
Шейд вдигна очи. На прага на стаята стоеше Рейт, опрял рамо в касата на вратата, кръстосал ръце и...
По дяволите!
Той не се беше появявал в продължение на месец, което за него си беше нещо нормално, но сега върху лицето на брат им имаше символ.
Той беше преминал през прераждането.
При това цяла година по-рано.
- Кучи син! - измърмори Шейд.
Ейдолон се облегна и също кръстоса ръце пред гърдите. Но лицето му беше мрачно.
- Нищо ли нямаш за разказване?
Рейт присви рамене.
- Ами... Нали помните онази магьосница, същата, която ме научи на думите, с които да се прехвърли проклятието на Шейд? Та, значи, така... тя ми помогна да премина през с ‘генезиса. За определена цена, разбира се.
И ако съдеха по лукавата усмивка върху лицето на Рейт, не беше много трудно да се досетят каква е била цената.
- Защо неговите символи са на лицето, а не на гърлото? - попита Руна.
- Защото е без половинка.
- И смятам такъв да си остана - заяви Рейт. Той погледна към Руна, която беше свалила сакото си, и възкликна: - Хей, ти вече имаш знаците му!
Ейд рязко обърна глава към нея:
- Какво?
- Страхотно, нали? - каза Шейд и повдигна белязаната й ръка към устните си. - Нямам представа как стана. Или защо. Събудихме се тази сутрин и те вече си бяха там.
- Снощи беше пълнолуние - замислено проговори Рейт, след което се намръщи на свой ред: - Разгонена ли си била?