- Не. - Лицето му се изкриви, когато Шейд протегна крак и изсъска, щом докосна пръстите на ръката й. - Имам нужда... да ми причиниш болка. Моля те... направи го.
- Какво? Не, няма - и тя се отдръпна. - Дълго време умирах от желание да го направя, но ако за теб това ще е удоволствие, няма смисъл.
- Моля те... - Шейд отвори очи. В тях се размърдаха тъмни сенки. Проблясъците на златистия огън бяха изчезнали и сега очите му приличаха на черните езера, които толкова я привличаха.
Руна погледна към крака му, опитвайки се да измисли какво да направи. До нея нямаше нищо, с което да може да го удари. Но ако... Не, ако тя се преобразеше в шифтър, оковите на глезена й щяха да се впият до кръв в плътта - размерът й се увеличаваше почти двойно.
- Руна? - Той се тресеше толкова силно, че веригата не спираше да звънти. - Аз ще умра... ако не го направиш.
Проклятие! Въпреки целия гняв, който изпитваше към него, не можеше да му позволи да умре. Шейд продължаваше да лежи в същата поза, докато тя сваляше тениската си, и той осъзна готовността й да му помогне. Тя свали дънки- те, но прикованият глезен й попречи и те останаха усукани около него.
Руна се съсредоточи и преобразяването й в шифтър започна. Кожата й се разтегна, костите й започнаха да пукат звучно. Лицето й беше сковано от непоносима болка, когато челюстта и зъбите й започнаха да се удължават, а металният пръстен се впи в глезена й. От остротата на усещанията всичко пред очите й се замъгли. Шейд наблюдаваше случващото се с широко отворени очи. Руна най-накрая се трансформира напълно и успя да достигне до крака му.
Шейд възкликна от изненадващата болка, а после простена. Тя усети костта му под зъбите си, но не я счупи. Върху езика си усети привкуса на кръв.
- Достатъчно - изръмжа Шейд и тя го пусна.
Кракът му пулсираше от болка, когато Руна се трансформира обратно в човек. Тя остана да лежи на земята, обезсилена и изтощена след преобразяването, като се надяваше никой да не е станал свидетел на случилото се. Ако тъмничарите им узнаеха, че може да се превръща във варг, когато. си пожелае, вероятно нямаше да чакат пълнолунието, преди да я одерат жива.
Руна потисна позивите си за повръщане от вкуса на кръвта и се изплю върху сламата на пода.
- Благодаря - изрече дрезгаво Шейд.
Ако не го познаваше така добре, можеше да си помисли, че тази дрезгавост е в резултат на крещене часове наред. Но той страдаше мълчаливо. Шейд се изправи и внимателно стъпи на ранения си крак. Въпреки болка, която беше изпитал, изглеждаше много по-добре.
- Как стана така, че можеш да се преобразяваш по желание?
Обезсилена, Руна го погледна, но не се сдържа и огледа голото му тяло. Дори прикован и ранен, Шейд излъчваше аура на мъжественост. Тя забеляза медальона, който приличаше на кадуцей. Помнеше го още от времето, когато двамата се срещаха, но сега, когато разбра към кой вид демони принадлежеше Шейд и какво работеше, символът придоби по-голям смисъл. За разлика от обикновения символ на лекарите на смъртните, при този двете опасни на вид змии се увиваха около кинжал, а крилата зад тях принадлежаха на прилеп.
- Ти си първи - каза Руна, докато си обуваше дънките. - Защо се чувстваш по-добре, макар току-що да забих зъби в крака ти като ротвайлер в любимата си играчка? Какво направиха с теб?
Той отметна глава, опря я на стената и се вгледа в тавана.
- Използваха жена. Проклятието на моя вид е, че ако ни възбудят свръхопределена граница, имаме нужда от освобождение, иначе болката става непоносима. А ако я търпим прекалено дълго, можем да умрем.
- А, значи, тази жена... - не се доизказа Руна. Тя дори не искаше да си мисли какво беше направила онази кучка с него.
- Тя ми доставяше удоволствие с уста, докато не започвах да губя разума си от възбуда, а после спираше, без да ми позволи да свърша.
- И? Нима фактът, че се намираш в килия за мъчения, не охлади възбудата ти?
- Разумът ми го разбира, но тялото ми отвръща на ласките — и той хвърли към Руна тежък поглед. - Както знаеш, аз съм инкуб, а тя се беше възбудила не по-малко от мен. Просто не можех да направя нищо.
Е, да... Отново всичко опираше до инстинктите му.
- Значи, ако усетиш нечие желание, то няма как да не отвърнеш? - И когато Шейд кимна, Руна замислено прехапа устна. - Онзи ден, когато се срещнахме, ти каза, че усещаш, че имам нужда от теб. Това ли имаше предвид?
Той отново кимна.
- Затова се опитвам да избягвам места, където има струпани прекалено много хора. Нощният клуб, особено ако там се събират демони, за мен се превръща в истински ад. Само не се обиждай.
Това обясняваше защо не бяха ходили никъде през месеца, в който се срещаха. Всичко, което се беше случило между тях, беше неговият апартамент или стая в хотела, секс и храна. Един път се разходиха в парка... През онази нощ там нямаше никого. Тогава Руна го сметна за романтично. Сега вече знаеше истината.