- Не се съгласяват. Половозрелият семинус е способен да приеме облика на всеки самец от друг вид. Така че ние се размножаваме със секс чрез измама. Ако това не сработи, то винаги можем да прибегнем към изнасилване.
- Мило.
Шейд обърна очи към тавана.
- Ние сме демони. Но ако от това ще ти олекне, болшинството от нас до прераждането си изобщо не се радват на подареното им от съдбата. А след това просто престава да им пука.
- Тоест на теб не ти е все едно?
- Сега - да. Самата идея да измамя или изнасиля жена, предизвиква у мен отвращение. Както и осъзнаването какво ще се случи с детето от подобен съюз.
-А?
- Обикновено тези децата биват убити още при раждането. Много малко от демоните се съгласяват да отгледат потомството на друг вид, особено ако то е в резултат на предателство или насилие.
- И да разбирам, че бащите дори не вземат участие в съдбата им?
- Болшинството от нас дори не знаят кой точно е татен- цето. Ние израстваме в семействата на майките си, но истината е, че можем да усещаме братята си.
- Значи, ти не познаваш баща си? - Руна се намести по- удобно, но трепна от болката, която я прониза в глезена.
- Зная само слуховете за него.
- И всички демони на секса ли се размножават по този начин?
- Не. Голяма част от инкубите и сукубите встъпват в съюз със смъртни, но семинусите не могат да го направят. Тогава смъртните жени раждат кембиони.
- Кембиони?
- Стерилни мелези. - Начинът, по който го изрече с презрителна усмивка, показваше отношението му към този въпрос.
Съдейки по всичко, да се чукаш с хората беше възможно, но да правиш деца с тях - безсмислено? Руна се опита да скрие горчивината си и попита:
- Значи, твоята майка е била амбър демон, така ли?
Шейд кимна. Руна не знаеше почти нищо за този вид, който предпочиташе да живее в пещери. Тя беше прочела само няколкото основни неща, които намери за тях, когато се опитваше да определи към кой вид демони принадлежеше Шейд. Знаеше например, че те имат сива кожа, приличаха на хора, но избягваха контактите със смъртни. Бяха известни с това, че в семейния кръг бяха общителни и имаха приятен характер, макар че предпочитаха изолацията пред показността на останалия демоничен свят... Вероятно защо- то бяха лесна плячка за по-силни и злобни демони.
- А братята ти? - наведе се напред Руна, без да скрива любопитството си. След като неочаквано се беше озовала в света на демоните и след като преодоля първоначалния си шок, тя посвети всяка свободна минута на изучаването му. - От кой вид са били майките им?
- Моят по-голям брат - Ейдолон - е роден в семейство на юдициуси, а майката на Рейт е вампир.
Руна изненадано примигна.
- Не мислех, че вампирите могат да се размножават.
- Те не могат. Единствено Рейт е изключение от правилото.
Някой в подземието започна да крещи и Руна настръхна.
- А твоите родители? - попита тя с леко треперещ глас. - Истината ли ми каза, когато се срещахме? Че майка ти живее в Южна Америка, а баща ти е мъртъв?
В килията настъпи дълга и неловка тишина. Най-накрая, когато Руна беше изгубила надежда за отговор, Шейд изрече:
- Майка ми беше убита преди няколко месеца.
- О, извинявай! Много съжалявам.
- Нима ти си я убила?
Руна едва не се задави от изненадващия му въпрос.
-Не.
- Тогава не трябва да се извиняваш.
- Въпросите ми дразнят ли те? - рязко попита тя.
- Аха! - и Шейд присви рамене. - Макар че тук няма какво друго да се прави.
А тъмничарите им сякаш бяха очаквали точно това. В коридора прозвучаха стъпки. Руна се присви и се приготви за атака, докато Шейд остана на мястото си. Той изглеждаше така, сякаш наблюдаваше случващото се от дивана, докато си пийваше бира. Ако голотата му го смущаваше, не го показа с нищо.
Вратата на килията им се отвори. Влезе найтлишът, отвел Шейд до залата за мъчения, и стовари на пода спортен сак. След него в помещението влезе фигура, загърната в мантия с качулка, която скриваше лицето му. На Руна й се стори, че видя в гънките на тъканта да проблясва маска. Бяха видни само ръцете на демона - подобни на кости, с опъната върху тях кожа. Някои от пръстите му липсваха, но това не му пречеше да държи странна на вид тояга с метални шипове в края.
Непознатият се обърна към Шейд.
- Виждам, че си се оправил след мъченията.
- Ето какво се получава, когато наемаш второкласна проститутка като Солис. Трябваше да я научиш да прави качествен минет.
Изпод качулката се дочу съскане.
- Ще те накарам да страдаш.
- Обещания, обещания - лениво отговори Шейд и демонстративно се зае да изучава ноктите на ръцете си.
Руна буквално усещаше яростта, която клокочеше в гърдите на демона с мантията.