Стенейки, той се извъртя по гръб и трепни от острата болка, която го прониза в тила.
- Буден съм, сладка. Буден съм. Качвай се върху мен. Сега ще продължим.
- Благодаря ти, но съм пас. И ако ме наречеш още веднъж сладка, ще ти изтръгна езика.
Шейд едва успя да повдигне клепачи. Той примигна и се опита да види лицето на жената, надвесена над него, но всичко пред очите му се завъртя. Насили се и примигна още веднъж.
- Руна?
- О, нима помниш името ми? Чакай малко! Ей сега ще припадна от изненада.
Нямаше нужда да иронизира. Да, той помнеше името й. Тя се оказа най-горещата от всички смъртни жени, преминали през леглото му. Дългите кичури с цвят на разтопен карамел на допир бяха гладки като коприна. Беше толкова приятно да ги усеща с кожата на гърдите, корема и бедрата си, когато жената прокарваше пътечки от целувки по цялото му тяло. Устните й бяха меки и чувствени, такива, които лесно се извиваха в порочна усмивка, точно отражение на неговите диви желания. Светлокафявите очи бяха подчертани от нежна и златиста кожа, която се разтапяше върху езика му като захарен памук.
Шейд не я беше виждал почти от година. От онази нощ. Когато тя избяга и сякаш изчезна от лицето на Земята.
- Защо си тук? Защо аз съм тук? - и той огледа помещението, тънещо в мрак. - И къде е това тук?
Първата му мисъл беше, че са го заловили убийците от Егида, но мястото беше прекадено зловещо дори за онези копелета.
- Можеш ли да седнеш? - Руна му помогна да се изправи, но в старанието си го дръпна прекадено рязко и главата му отново се завъртя. Жената успя да го облегне на стената с неподозирана сила; с много по-голяма сила, отколкото можеше да се очаква от нея. Шейд не оказа съпротива и с благодарност се облегна на прохладните и влажни камъни. Това накара гаденето му малко да поотмине.
- Казвай! - настоя той. Започваше да подозира, че главата не го боли от прекадено много секс - нямаше начин да е окован, а да се чувства толкова зле. И при това до жената, която с голяма вероятност мечтаеше да му забие нож в гърба.
Руна изсумтя.
- Ти си все същото самовлюбено копеле.
- Учудващо, нали?
- Не бих казала - и тя положи длан върху челото му, но той отблъсна ръката й. Като смъртна Руна нямаше как да знае, че нормалната му температура е по-висока от тази на смъртните. Освен това, от докосванията й го побиваха тръпки, което изобщо не беше добре.
- Е? Къде сме? - мястото приличаше повече на затвор в някакво голямо подземие или тъмница. От тавана постоянно капеше, на пода беше постлана слама, а в железните свещници по каменните стени мъждукаха пламъчетата па запалени свещи.
Ад и Преизподня! Сякаш беше попаднал в някакъв нис- кобюджетен филм на ужасите.
- Не зная къде сме. Но ми се струва, че похитителите ни са четирима... Или поне четирима различни демони идваха тук, долу, за да ни хранят. Самите те се наричат стражи.
Да, страхотна ситуация!
- Говориш в множествено число?
- Аз съм тук вече седмица. В килиите има и други. Стражите или отвеждат някого, или водят други...
Той успя да огледа тялото си. Лявата китка и левият му глезен бяха оковани с дебела верига. Руна беше прикована към противоположната стена, но нейните окови бяха на десния глезен. Тя беше облечена с джинси и прилепнала тениска без ръкави. Шейд би могъл да се порадва на вида й, ако не осъзнаваше факта, че се е превърнал в нечий пленник. Руна изглеждаше по-различно, отколкото си я спомняше. Ко- гато се срещнаха - ако с тази дума можеше да се нарече чукането им като обезумели - тя беше кротка, неуверена и лесно управляема, което идеално задоволяваше необходимостта му от доминиране. Макар в крайна сметка да му стана скучно.
Тялото под консервативните рокли и панталони беше толкова нежно, гладко и меко, докато сега... Сега Руна беше станала дяволски сексуална. Тя беше оформила мускулите си и Шейд беше готов да се закълне, че дори се беше променила и на височина. Износените дънки я обвиваха като втора кожа, а черната тениска обрисуваше гърди, които бяха станали по- големи. И сега идеално подхождаха на дланите му. И на устните.
Мислите му в тази посока доведоха единствено към напълно неподходящата му възбуда.
Но в действителност като семинус Шейд винаги беше в това състояние.
- Кога ме доведоха тук?
- Миналата нощ.
Той тръсна глава в опит да прогони мъглата, която скриваше спомените му. Миналата нощ... Миналата нощ... Какво прави той миналата нощ? Я чакай малко... Шейд беше с облеклото на лекар от Бърза помощ. Той помнеше как отиде на работа, как надникна при Ейдолон и се сдърпа с Рейт. Новият доктор - смъртен на име Кайнан - ги разтърва, като изсипа и върху двама им натриев хлорид.