Все същата рутина в единствената болница за демони.
Шейд и Скалк излязоха след повикване, за да окажат първа помощ на ранен вампир при месопреработвателния завод в Ню Йорк. Те бяха влезли в зданието и... от тук нататък спомените на Шейд се губеха.
- Доведоха ли някого другиго с мен? Жена?
- Амбър-демона ли?
Сърцето на Шейд заблъска в гърдите му като парен чук.
- Амбър е била с мен? - Руна кимна и той дори не се запита откъде знае тя за съществуването им. - Къде е тя?
- С нея ли спиш? - проряза тъмнината недоволният й глас.
- Тя ми е сестра. Нямам време за твоята ревност.
- Защо имам впечатление, че времето ти е предостатъчно - каза Руна малко по-меко. - Съжалявам, но не зная какво са направили със сестра ти. Отведоха я съвсем скоро - и тя се отдръпна. Шейд се досети, че Руна толкова се беше отдалечила от стената, колкото позволяваше веригата й. — Не приличаш на нея.
Той не се впусна в обяснения, защо се беше случило така, че двамата със сестра му принадлежаха към различни видове демони. Но и Руна не настоя. Вместо това тя не сваляше очи от него, докато той напрегнато изучаваше решетката на вратата в опит да оцени надеждността й. Но дори тя да беше от картон, той нямаше да може да направи нищо, освен ако не разкъсаше веригата, с която беше закрепен към стената.
- Ще успеем да избягаме само ако стражите се приближат до нас - каза Руна.
- Нали каза, че носят храна.
- Да, но те само открехват вратата и бутат чинията с пръчка. Не се приближават.
- Кои са тези „те“?
- Мисля... мисля, че са тези, които вие - демоните - наричате упири.
Кръвното налягане на Шейд рязко спадна.
- Какво? Защо смяташ така?
- Защото така ги нарече някой от съседната килия. Упири. Но не тези митологическите, хранещи се с плът същества, от които толкова се страхуваха смъртните. Не, упирите бяха кошмар и за демоните... вторите по смъртонос- ност след Егида. Така наричаха всеки - демон или човек - който похищаваше вампири, шифтъри, демони и който вземаше някои от вътрешните им органи, с цел да ги продаде на черния пазар на Преизподнята. Упирите винаги са били жестоки, но през последните няколко години бяха станали още по-безжалостни. Сега те не само вземаха органите, но ги вадеха, докато нещастната им жертва беше все още жива.
Миналата година Шейд, заедно с братята си, се намеси в бизнеса на тези копелета. Жената на Ейдолон - Тейла - им помогна да се доберат до смъртните, които тайно се бяха с говорили с демоните и бяха станали активни участници в операциите по изваждането на органи.
Обикновените демони вече можеха спокойно да си поемат дъх, но... за кратко. Изведнъж, преди няколко месеца, изчезванията и убийствата започнаха отново. И бяха още по- кървави от преди.
В далечния край на коридора се отвори врата и в подземието се разнесе ехото на стъпки. Шейд се приготви за нападение, но неизвестният спря, преди да стигне до килията, къде- то се бяха притаили двамата с Руна, застинали в очакване.
И едва когато се разнесоха викове, Шейд напълно осъзна неприятностите, в които се беше озовал.
Седнала върху малка купчина слама, Руна Вагнер се вслушваше във виковете на някаква жена, която стражите влачеха - видимо към среща с ужасна смърт.
Шейд потръпна. Мъжествените черти на лицето му не издаваха емоциите, които го разтърсваха по повод на случващото се около тях. Руна също се опитваше да вземе своите под контрол. Макар че нямаше как да повтори изражението на Шейд: безчувствени, студени очи и зъби, проскърцващи с такава сила, сякаш се опитваше да ги заточи о камък.
От него се излъчваше толкова осезаема заплаха, която сякаш можеше да се пипне. Той дръпна веригата и разбра - също както и Руна преди него - че оковите щяха да издържат много повече от яростта на един демон.
Шейд насочи вниманието си към нея. И макар в настойчивия му поглед, с който я огледа от главата до петите, да нямаше нищо сексуално, Руна усети как желанието й запул- сира там, където тя го смяташе за мъртво от много време. Мъртво заради него.
- Теб биха ли те?
- Нито веднъж, откакто съм тук - но се усмихна, щом си спомни за насиненото си око. Но освен него и няколкото драскотини, тя беше добре.
- Сигурна ли си? - Шейд се изправи на колене и я хвана със свободната си ръка за прасеца.
Руна се опита да се отдръпне, но той с лекота я задържа на място.
- Не ме докосвай.
- Леко, мила. Просто те проверявам. - Гласът му беше дрезгав и звучен, естествен в своята чувственост. - По-рано докосванията ми ти харесваха.