- Да, но това беше до момента, в който те заварих с двете вампирки в леглото. Ах, да - и преди да узная, че си демон.
- Само едната от тях беше вампир.
Дори дишането на Руна спря от гняв.
- И това е всичко, което можеш да кажеш в свое оправдание?
- Не съм от разговорливите.
- Невероятно - измърмори тя. - Ти ме излъга, изневери ми и дори не ти достига смелост за едно просто „извинявай“?
Шейд отмести ръката си и седна, свил единия крак под тялото си, а другия - прегънал в коляното. После се втренчи в стената, а дългата черна до раменете коса, скри изражението на лицето му.
- Много жалко, че си ме възприемала като човек. Никога не съм го твърдял.
- Ти, разбира се, можеш да ме сметнеш за луда, но нима трябваше първо да те попитам дали си човек? - гневно подхвърли тя. - Макар че - да, явно е трябвало. Тогава за мен нямаше да е такъв шок да видя истински вампир и... която и да беше другата в постелята с теб.
- Не мислех, че ще дойдеш. Каза, че ще си заета.
- Исках да те изненадам.
Да, беше се получило страхотно! Руна беше отишла при него с торби, напълнени с продукти за романтична вечеря.
Щом влезе в апартамента му, веднага чу звуците, които се носеха от спалнята. Усети как коремът я присвива от лошо предчувствие и тихо прекоси по коридора. А после отвори вратата.
Шейд лежеше по гръб по диагонал на леглото, докато краката му опираха в пода. Върху тялото му бавно се движеше гола жена, заровила лице в извивката на врата му. Сигурно Руна беше издала някакъв звук, защото Шейд обърна глава към нея и я погледна с горящите си със златист пламък очи. Беше чисто безумие, но първото нещо, за което си помисли Руна, беше, че никога не е виждала очите му, до- като правеха любов. Той винаги ги затваряше или криеше лице в косата й, или я любеше в поза, в която беше зад нея.
- Ще се присъединиш ли? - попита Шейд и тя едва тогава забеляза стоящата на колене жена, приведена над слабините му.
Тази, която го беше яхнала, повдигна глава. От брадичката й капеше кръв, но щом се усмихна, в устата й проблеснаха зъби. Върху шията й имаше кожен нашийник с шипове, чиято верига Шейд стискаше в юмрук.
Руна застина, безсилна да се справи с шока и ужаса, а вампирката се наведе към гърдите му, близна зърното му и отново започна да се движи. Шейд простена, впи пръсти в бедрата й и се изви срещу нея.
Тя не издържа и просто изхвърча навън. Руна бягаше и хлипаше, и... и от единия кошмар скочи право в другия.
- Ти каза, че ще си заета - повтори Шейд, като я прикова на място с пронизителния си поглед. - Не те очаквах.
- И ти смяташ, че онова, което направи, е нормално? Да ми изневеряваш наляво и надясно?
Той опря лакът на коляното си. Изглеждаше толкова спокоен, сякаш да бъде залавян от упири дори му харесва.
- Не задавай въпроси, на които не искаш да получиш отговор.
- 0! Направо умирам от желание да разбера!
- Не мисля.
- Колко си жалък!
- Кажи ми нещо, което не зная.
- Обичах те. - Тишината се стовари върху им подобно на секирата на палач. О, боже! Нима тя наистина го беше казала? И то на глас? Но ако съдеше как кръвта се отдръпва от лицето му, явно го беше сторила; беше открила душата си и се беше превърнала в посмешище. - Не се безпокой - веднага се опита да заглади ситуацията тя. - Всичко това е в миналото. Ти си в миналото.
Шейд се наведе напред.
- Това е добре. Ти знаеш ли кой съм аз всъщност?
- Ти си Семинус. - Руна кимна към плетеницата от черни символи, които се извиваха по дясната му ръка от пръстите до гърлото и които по онова време тя смяташе просто за татуировка. Но откакто разбра, че Шейд се беше родил с тези знаци, разбра и каква информация носеха те за предните му няколко поколения назад. Най-горният символ - не- виждащо око - беше неговият личен знак, появил се след първия стадии на съзряването му, когато Шейд бе навършил двадесет години.
-И?
Тя напрегнато се усмихна.
- След онази нощ няколко месеца изучавах документи за твоя вид. - Макар че те всъщност не бяха много. Не, за ин- кубите бяха написани цели томове, но Семинусите се оказаха толкова редки, че Руна успя да събере за тях само повърхностна информация.
- Тогава знаеш, че това е заложено в природата ми...
- В твоята природа? - Тя беше обхваната от гняв. Гняв, който смяташе за погребан дълбоко. - Аз мога да разбера, че преминаваш в перманентно възбудено състояние. И мога да разбера, че жаждата ти за секс не се поддава на контрол. Но знаеш ли какво? Не ми пука. Ти ме накара с измама да ти се отдам. Като използва феромоните си и пусна в ход някакви ваши специфични трикове. Ти ме лъжеше, като ми позволяваше да вярвам, че си човек. - Тя би могла да продължи и по-нататък в този дух и да разкаже колко измамена се беше почувствала онази нощ, когато разбра истината. Но сега от значение беше само фактът какво се беше случило, след като избяга от квартирата му. - Ти разби живота ми - изрече бързо тя.