Всъщност самата тя си го беше разбила още преди появата на Шейд в онова кафене. Той просто беше задълбочил ситуацията.
- По дяволите! - изръмжа той. - Сега наясно ли си защо се придържам към правилото никога да не се чукам със смъртни повече от един път. Толкова сте досадни.
Руна се втренчи в него и изсумтя.
- Ти какво, подиграваш ли ми се? Смяташ, че животът ми е отишъл на кино само защото си ме съблазнил? И си разбил сърцето ми?
- Ами... да - отговори Шейд и присви рамене.
Ама! Че! Негодник!
Тя изръмжа и застана в нападателната поза на хищник толкова бързо, че Шейд рязко се отдръпна назад. Веригата, която я удържаше, започна да звънти - толкова силно трепереше тя от гняв. Кожата й се напрегна, челюстите я заболяха... Беше прекалено близо да пусне на свобода вътрешния си звяр.
- Ти, самовлюбен кучи син такъв! - стовари тя юмрука си в гърдите на Шейд и веднага почувства удовлетворение, щом чу стона, който се изтръгна от гърлото му. - Да, бях разстроена онази нощ, но с времето щях да го преживея. Само че не успях да го направя. Защото, след като си тръгнах от теб, ме нападнаха. Раниха ме и ме оставиха да умирам. И ти щеше да го знаеш, ако онази вампирка не стенеше в ухото ти точно в този момент. Ти щеше да чуеш виковете ми.
Погледът на Шейд се изостри, а очите му се превърнаха в черни кристали.
- Някой ти е причинил болка?
- Нима трябва да повярвам, че не ти е все едно?
Той взе ръцете й в своите.
- Ако искаш вярвай, ако искаш - недей, но аз не съм чудовище.
Руна се разсмя. Горчиво и измъчено.
- Ти не си, но затова пък аз съм чудовище. - Тя се приближи повече. - И това е по твоя вина, Шейд. Сега аз съм шибан шифтър.
Глава 2
Шифтър? Това не беше добре!
Шейд затвори очи с надеждата, че след като ги отвори, ще се окаже в собствената си постеля, а Руна нямаше да я има.
- Е, и?
Да, сбогом безплодни надежди! Явно кошмарът нямаше да завърши просто така. Той отвори очи и веднага съжали. Руна го изпепеляваше със сияещи, светли очи. О, богове! Той беше готов да се закълне, че тя ще изглежда прекрасно и в животинския си облик... Проблясваща с цвета на разтопен карамел козина и блестящи сиво-жълти очи. Тя сигурно щеше да бъде и по-едра в животинската си форма. И вероятно по- висока от него. Едва сега разбра защо Руна му се струваше по-стройна. Ухапаните от шифтъри - или варги, както се наричаха самите те - увеличаваха мускулната си маса и леко израстваха на височина.
Сега, когато в главата му малко се проясни, Шейд успя да усети новия аромат на Руна. В него вече не присъстваха сладникавите цветни нотки. Тя ухаеше на земя; влажна пръст след лятна буря в гъста гора. И - да, освен това миришеше и на ярост.
- Пълнолунието е след няколко дни, ако не греша, нали?
Тя се намръщи.
- И какво? Смяташ, че ще съм излязла извън контрол от ПМС?
- Мина ми през ума подобна мисъл.
Сред шифтърите се носеха шеги за Полунощно-магическия синдром (ПМС), но онези, които не бяха родени като такива и не принадлежаха към тази демонска разновидност, не намираха нищо смешно в начина, по който рязко се про - меняше настроението им в такива дни. И колко психясали и побъркани ставаха на тема секс.
- Ясно. Нека сметнем, че гневът ми няма нищо общо с това, че съм окована и че се намирам в килия с един от двамата най-ненавиждани от мен хора. И когато след няколко дни се трансформирам, най-вероятно ще ме одерат жива, съдейки по това колко ценна е кожата ми на черния пазар на Преизподнята. - Тя изтръгна ръката си от неговата и повиши тон: - Така че, извини ме, ако не съм в настроение.
- Не си ли?
Тя се дръпна така, сякаш можеше да разкъса веригата си и да се нахвърли върху него.
- Трябваше да те ухапя.
- Демоните притежават имунитет към ликантропията.
- Така да бъде, но все пак ухапването ми щеше да е дяволски болезнено. - Руна се озъби и Шейд разбра, че ако може, тя наистина щеше да забие зъбите си в него. - Знаеш ли, че смятах да те проследя и да те накарам да страдаш? За съжаление, упирите ме заловиха по-рано.
- Как стана?
Руна седна, присви колене към гърдите си и ги обгърна с ръце.
- Върнах се там, където ме нападна шифтърът. Нямаше смисъл, но все пак се надявах да намеря някаква следа. И понеже това се случи почти до дома ти, отидох до апартамента ти. Теб те нямаше, но когато излизах от сградата, до мен се приближи мъж. Попита ме дали те познавам. Всъщност направо ме засипа с въпроси. Това ми се стори подозрително. Опитах да си тръгна, но той ме инжектира с нещо. Събудих се вече тук.