Рейт се отвърна.
- Не съм го искал - измърмори той - Кълна се!
Кай закри лицето си с ръце и разтърка очи. По дяволите, толкова беше уморен.
-Зная.
След малко дочу тихо шумолене и леко проскърцване на подметки. Ръката на Рейт хвана неговата и я сложи на под- лакътника на дивана с дланта нагоре. Сърцето на Кайнан се заблъска тежко в гърдите му. Той не посмя да погледне. Не можа. Болката избухна изведнъж, когато Рейт заби в китката му острите си като нож зъби. В същия миг Кай беше обгърнат от топла вълна. Всичко в тялото му - всеки мускул и всеки нерв, сякаш започнаха за потръпват. Боже, колко беше хубаво! Той най-накрая се осмели да погледне към демона.
- Аз какво, в обратен ли се превръщам?
Рейт насмешливо изсумтя и му показа среден пръст. Вампирите винаги са били много странни, но сега Кай поне малко разбра смъртните, които доброволно позволяваха на кръвопийците да ги хапят. Удоволствието беше прекадено силно и вероятно с времето им ставаше все по-трудно да се лишат от него.
Той веднага си представи какво би било, ако го ухапе жена. Ако тя забиеше зъби в гърлото му, легнеше отгоре му и се притиснеше към него. Тялото му оживя и веднага откликна, когато мястото на въображаемата жена изведнъж беше заето от Джем. Тя беше тази, която той беше притиснал с тежестта на тялото си, докато зъбите й леко дращеха гърлото му. Но тя не беше вампир, така че тази фантазията беше глупава.
Ръката му потръпна от болка, когато Рейт направи пре- калено голяма глътка. Проклет да е за това, че му беше натрапил образа на Джем, защото сега изобщо не можеше да се избави от нея. Картинката вече му се струваше толкова реална, че той я усещаше не като фантазия, а като истински спомен.
И изведнъж чу отново непристойните думи, които тя нашепваше в ухото му. Звукът на гласа й успокояваше и отпускаше много повече от алкохола.
- Какво? Става? Тук? - донесе се до него студеният глас на реалната Джем.
Кай повдигна леко клепачи и я видя в средата на стаята, кръстосала ръце пред тъмносиния си корсет. Това повдигаше гърдите й и ги правеше да изглеждат още по-апетитни, докато полата едва прикриваше дупето й. Ботушите с високи токчета завършваха над коленете, а над тях се виждаше ивица гола кожа. Джем беше вързала косата си на две опашки. Около гърлото си носеше кожен нашийник с шипове, а устните й бяха покрити с черно червило. Тя явно се беше приготвила за вечеринка. Кайнан нямаше представа защо при тази мисъл ревността го прободе като нож. Ама и той беше добър - седеше си тук пиян, със забити в ръката вампирски зъби. Определено нещо в главата му не беше наред.
„Боже мили.“ - помисли си Джейн. Това беше неочаквано. Кайнан се беше отпуснал на дивана, разкрачил крака, докато лявата му ръка беше подпряна върху облегалката. До него на колене стоеше Рейт, притиснал устни към китката му, и я наблюдаваше с дяволити очи.
- Повтарям. Какво става тук?
Кайнан я погледна с невиждащи очи и тя беше обхваната от гореща тръпка.
- А на какво ти прилича? - думите на Рейт я накараха свирепо да го изгледа.
- На това, че някой го е домързяло да си поръча пица и да се нахрани от доставчика.
Рейт отпусна ръката на Кай и премляска с устни.
- Така е по-вкусно. Домашна храна - и той задържа погледа й, преди да започне да облизва раните върху китката на Кай. Бавно. И чувствено. Джем преглътна и устата й изведнъж пресъхна. Рейт се беше досетил. И я дразнеше нарочно. Той знаеше, че тя желае Кайнан. И сама мечтае да го оближе от главата до петите. Ноздрите на демона трепнаха и Джем разбра, че той беше усетил аромата на възбудата й.
- Защо си дошла? - дрезгаво изрече Кай. Гласът му звучеше така, сякаш току-що се беше събудил. Вероятно гласът му звучеше по същия начин всяка сутрин.
- Рейт ме извика.
Кай му хвърли заплашителен поглед, но той само присви рамене и леко се изправи на крака.
- Какво? Ами да, позвъних й, докато ти беше в банята. Реших, че не трябва да оставаш сам. Аз трябва да тръгвам. Само няколко глътки не ми са достатъчни, за да се нахраня - и той се насочи към вратата. - До скоро.
Кайнан отметна глава и се втренчи в бавно въртящия се вентилатор на тавана.
- Проклятие!
- Право в целта! За какво си мислеше? Кажи ми, че не си го помолил за някоя тъпотия, като например да ти помогне да се преобразиш?
- Аз може и да съобразявам лошо, но не съм глупак или самоубиец.
- И това е добре, защото Рейт не може да преобрази никого. Или казано с две думи: той е жив.
Кай закри лицето си с ръка.
- Ти някога замисляла ли си се над това, Джем? Какъв трябва да си, за да се довериш на вампир и да му позволиш да те изпие до капка? Какво му пречи просто да захвърли трупа ти, без да ти да даде от собствената си кръв?