- Мисля, че се е случвало. - Тя погледна към кухнята, която представляваше просто един ъгъл в стаята. - Ще ти потърся нещо за пиене. Обезводнен си. И един съвет от мен. Следващия път, когато ти се прииска да споделиш с някого кръвта си, просто иди в Червения кръст.
Кайнан мълчеше, докато тя ровеше в хладилника. Джем намери лимонада, наля я в чаша и се върна в стаята. Намери го в същата поза, само дето беше махнал ръката си от облегалката. Тя застана на колене до дивана, повдигна главата му и поднесе чашата до устните му. Той изпи половината.
- Благодаря.
- Бирата не помага много срещу обезводняване - каза тя, като посочи с очи към разпилените по пода и под масата бутилки. Той се усмихна с ъгълчето на устните си и я подръпна за опашката. Сърцето й подскочи.
- Ти някога напивала ли си се, Джем? Търсила ли си забрава в бутилката?
Тя изведнъж усети колко горещо беше тялото му там, къ- дето се допираше до бедрото й; колко ласкаво пръстите му я докосваха по косата, а горещият му дъх я гъделичкаше по скулата.
- Не - прошепна тя. - Аз не трябва да пия.
- Лошо понасяш алкохола?
- Да - излъга тя. Не можеше да му каже истината. Изглежда, че той за момент беше забравил каква беше тя: демон пето ниво. Най-високото и най-лошото по скалата на Уфел за демоните. Например, ако трябваше да се сравни с торнадо, това съответстваше на категорията Р5. А това, че беше наполовина демон и наполовина смъртна, не променяше нищо нито за Кайнан, нито за нея. Джем сдържаше дара си с помощта на татуираните магически гривни, разположени на китките, глезените и гърлото й. Освен това тя никога не пиеше. Алкохолът отслабваше контрола върху демониче- ската й половина.
А този тежък урок беше научила на една студентска вечеринка в университета, когато се беше напила. Тогава, поради някаква глупост, тя беше започнала да буйства. За щастие, се беше усетила навреме, когато отвътре сякаш започнаха да я раздират нокти. И се беше втурнала към най- близкия Хароугейт. Джем не помнеше как се беше озовала в болницата, където Ривър й беше влял сънотворно. В този ден падналият ангел беше предотвратил кървава битка.
Кайнан я погали по гърлото с кокалчетата на пръстите си и тя шумно си пое въздух. Ръката му застина и Джем, вгледана в очите му, видя калейдоскопа от емоции, които се сменяха една след друга подобно на кадри от филм при бързо превъртане. Тъга. Страх. Желание. Объркване.
- Толкова си хубава - прошепна той.
Говореше така, защото беше пиян, но на нея не й пукаше. Цяла година той виждаше в нея в най-добрия случай - колега, а в най-лошия - демон. А сега изведнъж беше забелязал, че е жена. И нямаше никакво значение дали това се дължеше на алкохола.
Съвсем бавно - за да не го уплаши и за да не развали момента - Джем остави чашата. Повдигна ръка към лицето му и се наслади на контраста между горещата му кожа и хладната си длан, докато той не сваляше очи от нея. Тя погали с пръст устните му и той леко ги разтвори. Боже, колко искаше да го целуне. Джем отново ги погали леко. Като едва доловимо докосваше. Нежно. Ласкаво.
Кайнан сложи ръка на бедрото й и я привлече по-близо. Тя затрепери и се наведе напред, без да сваля очи от устните му. Пръстите на едната му ръка я повдигнаха за брадичката, докато другите, заровени в косата й, бавно се изместиха към тила и я натиснаха надолу. Джем беше принудена да се наведе и устните им се докоснаха. Бавно. Неговите устни бяха твърди и присвити, но нещо в него сякаш изведнъж се скъса и Кайнан се нахвърли върху нея. Тя ахна от изненада и облекчение. Боже, благодаря ти!
Кай хвана с ръце края на полата й и грубо я избута нагоре. Между краката на Джем нещо започна да пулсира, кога- то той я придърпа върху него така, че да го оседлае. За да не падне, тя се принуди да впие пръсти в раменете му и тогава усети твърдите напрегнати мускули.
Тя се овлажни, когато твърдият му член, издул плата на дънките, се притисна в нея. Кайнан простена. Той я стисна по-силно и се тласна нагоре. Без да прекъсва целувката, той не спираше да ласкае устните й и да нахлува с език между тях. Джем беше обхваната от изгарящо желание. Тя усети как се поклаща в обятията му и как отърква слабините си в него през тънката материя на бикините, което неимоверно усилваше удоволствието й.
Това беше сън. Нямаше как да бъде реалност. Тя се целуваше с мъжа, който владееше мислите й и който щеше да свърши всеки момент, а двамата дори не си бяха съблекли дрехите. Тя едва издържаше на желанието да освободи члена му, пленник на дънките, но се страхуваше да не го уплаши.