Устните му се спуснаха към гърлото й, оставяйки след себе си изгаряща следа.
- Джем - промърмори той, гъделичкайки чувствителната й кожа с дъха си. - Господи, толкова си гореща!
Тя трепна от наслада. Както от думите, така и от ласкавите и влажни докосвания на езика му. Удоволствието се
разпространяваше по тялото й като вълна. Кайнан простена. Джем усети леката вибрация на гърдите му и по цялото й тяло премина тръпка. Дишането й се учести и тя започна да се движи по-бързо и по-безцелно. Кожата й се покри с пот; бедрата й леко потръпваха, а гърдите й натежаха. И изведнъж удоволствието в нея се взриви.
Джем извика и се вкопчи силно, докато Кайнан не спираше да се движи. И едва успя да си поеме въздух през стиснатите си зъби, преди тялото му да започне да тръпне от силата на освобождаването му. От получената наслада всички мисли в главата на Джем изчезнаха и тя можа внимателно да проследи за кулминацията му. Помисли си, че . никога досега не беше виждала нищо по-прекрасно. Той се тласна към нея за последен път и Джем усети в себе си необикновена лекота, докато слушаше как се успокоява дишането му. Кайнан беше съвършен. И просто създаден за секс.
- По дяволите! - простена той. - Джем... Проклятие, толкова съжалявам!
- Съжаляваш ли? - усмихна се тя и прокара пръст по гърдите му през тениската. - Единственото, за което трябва да съжаляваш, е, че и досега сме облечени.
Кайнан отмести очи и тя видя как той се затваря в себе си. Напрежение помежду отново се появи, макар че отдавна трябваше да е изчезнало. Изражението на лицето му стана мрачно. Той я избута от коленете си и неловко се изправи. Това я принуди да задейства дара си - или демоническото си зрение, както го наричаше Тейла - и ахна.
Раните на Кайнан бяха зараснали с груби и дълбоки белези през последните два месеца, но сега отново се бяха отворили. Сърцето му се обливаше в кръв по същия начин както в деня, когато беше заварил Лори с Рейт.
- Кайнан? Какво ти е?
Той напъха пръсти в джобовете на дънките си и се вгледа в тавана.
- Най-добре си върви.
- Трябва да поговорим...
- Моля те, Джем. - По гърдите му си личеше, че дишането му беше учестено. - Аз съм пиян, смъртно уморен и слаб от кръвозагубата. Имам нужда да остана сам.
Тя неловко се изправи и смъкна полата си надолу. И едва сега съжали, че тя беше толкова къса.
- Ако имаш нужда от нещо...
- Ще позвъня.
Преди да си тръгне, тя го погледна и разбра, че той никога нямаше да го направи.
Той определено рискуваше, когато се промъкваше в болницата. До пожара Роуг стърчеше тук заради безкрайната редица от медицински сестри, които можеше да чука. Но самата болница я ненавиждаше. Така и никога не разбра защо братята му я бяха построили. Защо трябваше да кърпят ранени демони, когато беше по-весело да ги режат на парчета.
Упирите не бяха успели да намерят никого, който да се съгласи да шпионира заради него, а Роуг нямаше време да си търси съюзник сред персонала. Той и без това беше стигнал прекалено далеч в отмъщението си. Вече бяха успели да съживят Шериен, така че той разполагаше само с няколко дни, за да открие Руна. В противен случай тялото на любимата му щеше да се разложи окончателното. Роуг имаше нужда от кръв. И по-точно - от кръвта на варг. Незабавно.
Облечен като обикновен демон слог, той лесно се сля с персонала, стараейки се да остане незабелезязан, като се представяше за посетител при болен. Той не изпитваше страх, че може да срещне някого от братята си. Ейдолон не работеше през нощта, Рейт по това време се веселеше, а Шейд сигурно беше зает със своята кучка.
Въпреки това някои от работещите тук бяха способни да го видят през маскировката му. Разбира се, те нямаше да го разпознаят, защото видът му беше различен, но всеки демон, прикрит от магия, щеше да събуди подозрение.
Затова Роуг внимателно наблюдаваше и се оглеждаше за подходяща жертва за следващата част на плана си. Той смяташе да нанесе на братята си болезнен удар - и по болницата, и по персонала. И когато ги извадеше от релси, те щяха да започнат да правят грешки.
Демон сора - или Циска, както пишеше на баджа й - премина покрай него на път за Хароугейт, разпространявайки след себе си слабия аромат на Рейт. Роуг се напрегна. Тук имаше прекалено много жени, които миришеха на неговия по-малък брат, който сега живееше живота на Роуг - спеше с всички подред, без да се тревожи за нищо. Но скоро и той щеше да се разтревожи. От тази минута. Защото сора не знаеше, че щеше да се превърне в следващата му жертва.
Роуг вдиша дълбоко миризмата на Рейт. Той се утеши се с мисълта, че за Циска това щеше да е последният вдишан аромат. Защото само след няколко минути тя щеше да помирише собствения си ужас.