Глава 12
Руна почти нямаше спомен за изминалата нощ. Или поне от момента, когато излезе от душа и тръгна към веригата, за да се окове сама. Докато не се появи Шейд. След това - нищо. Имаше някакъв смътен спомен, че по някое време двамата едновременно бяха приели човешка форма. Тя все още му беше сърдита, но малко по-късно отстъпи под наплива на собствените си бушуващи хормони. Паметта й беше съхранила чистото удоволствие от осъзнаването, че до нея най-накрая имаше някого, който да удовлетвори желанието, от което беше обхваната всяка сутрин след пълнолуние.
Шейд я беше обладал три пъти, без да каже нито дума и без да й даде почивка. Двамата продължиха да мълчат дори когато се бяха строполили върху леглото. Тя остана много изненадана, когато той я придърпа и я притисна към себе си. И заспаха така. „Страхува се, че ще избягам, докато спи“ - реши в онзи момент тя. Но ако беше така, защо тогава галеше пръстите й толкова нежно?
Руна се събуди след около шест часа. Шейд все още спеше и тя наметна халата си докато претърсваше пещерата за телефон. Намери го в стаята с телевизора. Върна се тихо до вратата на спалнята, за да провери дали Шейд не се беше събудил, и когато се убеди, че не е, излезе навън.
Влажният и задушен въздух на джунглата я погълна. По някакъв начин в пещерата винаги беше сухо и прохладно, макар че тя не видя климатик. Странно. Улови се, че размишлява над това, вместо да позвъни. Истинският й живот не беше тук, в това странно място, където съдбата я беше довела най-неочаквано. Сега Руна за кратко трябваше да се върне в своя свят. С натежало сърце тя набра номера на брат си, който вдигна след третия сигнал.
- Ерик?
- Руна, къде си? Помня, че се уговорихме да се чуем утре, но въпреки това очаквах да ми позвъниш по-рано.
Тя рядко се губеше за повече от три-четири дни, а заради Подразделението водеше много уединен живот. Извън работата колегите й не искаха да общуват с нея и по този начин единственият й отдушник оставаше Ерик. Вероятно защото смъртните не обичаха да се сприятеляват с шифтъри. Тя се отмести от входа на пещерата и облегна гръб на едно дърво.
- При мен възникнаха усложнения.
- Наред ли е всичко? - Напрежението в гласа му се усещаше дори през шума и пукането на връзката.
- Да. Искам да потърсиш нещо за мен. Става въпрос за Злосърдието.
Тя чу как Ерик си го записа.
- Какво е това?
- Нямам представа.
- Ще ми разкажеш ли какво става?
Руна се измъкна иззад дървото и погледна към входа на пещерата. Нямаше никого.
- Заловиха ме упири.
- Какво? Къде си сега? Имаш ли нужда от помощ?
- Успокой се. На безопасно място съм. - Или почти.
Потокът от ругателства на другия край на линията можеше просто да разтопи микрочиповете на сателитите, които предаваха разговора им.
- Казвах аз на Дейвис да не те изпраща на това задание. По дяволите! Трябваше самият аз да тръгна да търся Кай- нан.
Още от самото начало Ерик възразяваше против работата й за Подразделението. Но кафенето затвори, Шейд й разби сърцето, а самата тя се беше превърнала в шифтър. За пръв път в живота й нямаше нищо, което да попречи да се заеме с нещо интересно.
Работата й беше много интересна. И дори прекалено опасна от време на време. Например веднъж, когато преследваше шифтър лъв по улиците на Мадрид, се озова в самото сърце на прайда, и то тогава, когато всичките му членове се бяха събрали извън града и се готвеха да тръгнат лов. Спасило я беше единствено умението й да се преобразява по желание.
- Полковникът не е виновен - въздъхна Руна. - Ти беше зает, а аз много се зарадвах на възможността да се върна в Ню Йорк.
- Искаш да кажеш, на възможността отново да видиш демона.
Руна не си губи времето да убеждава брат си в обратното, защото беше сигурна, че всичко ще завърши с поредната им караница. И защото чувствата й към демона бяха плод на истинско безумие. Самата тя все още не разбираше защо се беше върнала - за да го накаже, или просто за да го види още веднъж.
- Та, какво, казваш, направиха с теб упирите? - попита Ерик, тъй като тя замълча.
- Дълга история, но сега по-важното е, че съм свързана с Шейд.
- В какъв смисъл свързана ? — Руна прекалено добре познаваше брат си и лесно си представи как той стиска зъби.
- Не зная. Имам нужда да изясниш всичко и за това. Например може ли да се прекъсне тази връзка.
- По дяволите!
- Съгласна съм. Но имам и добри новини. Намерих Кай- нан - облегна тя глава на ствола на дървото - Той работи в болницата за демони.
- Мамка му! Шегуваш ли се? Той пръв ни разказа за нея! - Освен това Шейд беше показал кадуцея си на Ерик. Руна бързо събра две и две и се досети, че демонът също беше свързан с болницата.