- Зная. Видях го с очите си как лекуваше брата на Шейд, Рейт.
- Била си вътре?
Тя притвори очи и се вслуша в шума на листата над главата си. Предположи, че сигурно се дължи на някакво дребно зверче.
- Шейд ме заведе там. Той работи в нея заедно с братята си. И не, не успях да поговоря с Кайнан, затова не зная нищо.
- Къде е тази болница?
От дървото излетя птица и Руна я проследи с очи. Жалко, че не може да отлети като нея. Вместо да се чувства разделена на две - от едната страна, беше армията, а от другата - Шейд. Дали щеше да проговори, или да премълчи, единият от тях винаги щеше да бъде предаден.
- Руна, къде се намира тя?
- Не мога да ти кажа.
- Не можеш или не искаш?
Страхотен въпрос, на който нямаше отговор. Разбира се, не би могла да нарисува карта на брат си. Но дори и да можеше, би ли го направила?
- Не мога. Преместихме се в нея чрез един от порталите, а аз все още не умея да ги използвам.
- Това не ми харесва. Връщай се вкъщи.
- Не е възможно.
- Шейд те държи като заложница? Ние ще изпратим група...
- Не е това. - Макар че в някакъв смисъл беше и това. - Всичко е заради връзката, Ерик. Той има нужда от мен.
Гласът на брат й сега прозвуча тихо и заплашително.
- За какво?
Ами, защото изпитва нужда да прави секс с мен по няколко пъти на ден, и защото - уви! - единствено аз мога да го удовлетворя. Интересно, а ако тя не беше наблизо? За него това беше важно като дишането... Дали в такъв случай можеше да умре?
- Нужна съм му и толкова.
- Връщай се!
- Смятам да го направя. Но първо искам да разбера кол- кото се може повече за връзката помежду ни. Като например какво ще стане с мен, ако го напусна. Разбери го. И то бързо. - С всеки изминал ден тя все по-силно се привързваше към Шейд и нямаше как да не си даде сметка, че съвсем скоро самата тя нямаше да иска да го напусне.
Звуците наоколо изведнъж стихнаха и по гърба й се плъзна тръпка. Руна се огледа внимателно, но не забелязана нищо. Ала неприятното усещане не изчезна.
- Трябва да затварям. Ще ти позвъня, когато мога.
-Почакай...
Някъде наблизо изпука съчка. С лудо разтуптяно сърце Руна се обърна и се вгледа в сумрака между дърветата. Боже мили! В тъмнината светеха очи. Яркочервени очи.
Тя неловко отстъпи назад, като продължаваше да стиска телефона. Спъна се в някакъв корен и едва не падна. Очите се приближиха, а мракът около тях се сгъсти и придоби форма. От ужас, в гърлото й сякаш заседна буца. Силуетът се уплътни. Шейд. От телефона, който Руна все още стискаше в ръка, се чуваше разтревожения глас на Ерик.
- Добре съм - изрече тя в слушалката. - Ще ти се обадя пак - и натисна бутона за прекъсване на разговора. Усети леко неудобство от мисълта колко ли от разговора им беше успял да подслуша Шейд. Очите му просветнаха в по-наси- тен цвят, докато погледът му я пронизваше.
- Моята половинка - изхриптя той така, сякаш беше забравил да говори.
- Шейд? Какво ти е? - Тя го хвана за ръката, но той се олюля и затвори очи.
- Прераждането - успя да простене Шейд. И понеже беше гол, Руна погледна към слабините му. Членът му беше толкова възбуден, че със сигурност му причиняваше болка. Кожата му светеше и тялото му излъчваше непоносима горещина. Символите върху ръката му се извиваха и гърчеха, а този на гърлото му пулсираше в такт с туптенето на сърцето му.
- Това ли е? - попита тя и той кимна. Шейд не беше споменавал как точно протича процесът на с‘генезиса и колко продължава. Но Руна определено не очакваше той да бъде толкова болезнен за него.
- Боли - потвърди думите й той и цялото му тяло конвулсивно потръпна.
- Какво да правя?
Върху лицето му се появи мъчително изражение.
-Ти... си ми... нужна.
Руна веднага забрави за недоволството си. Тя му беше нужна.
- Готова съм. Прави каквото трябва.
Очите на Шейд се отвориха широко. Без предупреждение той я притисна с тялото си към ствола на дървото. Нещо се заби в гърба й и Руна възкликна, преди устните му да покрият нейните.
- Прости ми - мърмореше той между целувките. - Прости ми за това, което ще сторя с теб.
Шейд се събуди и простена. Мускулите му потръпваха, в слепоочията му пулсираше болка, а кожата му гореше така, сякаш я бяха залели с киселина. Върху голия под до него лежеше Руна, свита на кълбо. Тя отвори подпухналите си очи и дрезгаво изхриптя:
- Още веднъж ли?
Демонът си пое въздух, наситен с миризмата на многоча- совия им секс. Жаждата му беше отстъпила, но желанието му оставаше. И дори се беше усилило. Руна беше неговата половинка и сега, когато прераждането му беше завършило, животът и желанието му бяха съсредоточени единствено върху нея. Той беше нетърпелив да й остави семето си, за да може тя да зачене... А това щеше да се превърне в истинска катастрофа. Той и без това беше обсебен от нея. И дори не можеше да мисли какво беше длъжен да направи, за да спаси собствената си кожа. А ако тя забременееше...