Ама, че глупак! Толкова време беше изгубено напразно.
- Разтвори по-широко крака — заповяда той и тя го послуша, без да отмества очи от неговите. Шейд вкара езика си в нея. Очите й се замъглиха, устните й се разтвориха, и ако той не беше коленичил по-рано, щеше да го направи сега. Шейд положи длани от вътрешната страна на бедрата и разтвори влажните й гънки с пръсти.
Той обхвана с устни нежната плът и я облиза, преди да я засмуче с дълги и леки движения. Руна впи пръсти в косата му, за да го задържи там, но той не смяташе да спира; не и преди нещо в него да се възпламени, докато опитваше най- сладкия еликсир на света.
- Да - изви бедра Руна и свърши. Тялото й се разтърси с такава сила, че на Шейд му се наложи да я удържа с две ръце. Когато оргазмът й стихна и тя затрепери, той се изправи леко замаян и с почти болезнена възбуда.
-Да се трансформирам ли обратно? - попита той, докато прокарваше пръсти нагоре-надолу по ръцете й.
- Няма нужда - с шепот отговори Руна. - Това така или иначе си ти.
Ад и преизподня! Емоцията, която долови у нея в този момент, го потресе дълбоко. Беше опасно, но той не можеше да устои. Изпитваше нужда да я обладае веднага и затова я повдигна. Тя обви крака около кръста му и той започна внимателно да навлиза в нея, за да й даде време да се нагоди към размера му.
- Причинявам ти болка - простена Шейд. - Ей сега ще се преобразя.
Руна взе лицето му в ръце и улови погледа му.
- Не, моля те.
Не му остана избор. Подчинен на волята й, той започна внимателни и бавни тласъци. Стегнатата и гореща плът го обгръщаше приятно. Той все пак успя да се сдържи няколко секунди, преди съвсем да изгуби контрол и да започне да нахлува в нея така, сякаш беше обладан. Тя викаше името му отново и отново, и на Шейд му се наложи да захапе вътрешната страна на бузата си, за да не свърши преждевременно.
Руна се притисна по-силно към него и зъбите й се забиха в рамото му. Той не издържа. Кулминацията му настъпи с такава сила, че черепът му едва не се пръсна. Руна също и извика свърши, като го стискаше здраво. Вълните на удоволствието се разбиваха в Шейд една след друга, докато той не им изгуби бройката.
Двамата все още стояха облегнати на мократа скала, до- като той тръпнеше така, че едва успяваше да се задържи на крака. Единствено подкрепата на Руна му пречеше да се изсипе на пода в безформена купчина. И дори не беше забелязал, че се е преобразил. Чудно, как не беше усетил нищо. Той се размърда леко и се огледа, за да се убеди че всичко е наред, и... сърцето му пропусна удар. За кратък миг ръцете му проблеснаха и станаха прозрачни, преди отново да придобият нормалния си вид. От ужас, сърцето му се разтуптя като лудо.
Боже... о, боже! Руна изведнъж се изви под тялото му с такава сила, че Шейд неволно се изплъзна от влажните й дълбини. Обхваналата го слабост едва не го накара да се свлече на колене, но той някак успя да задържи и двамата. Когато тялото й най-накрая се отпусна, Шейд погледна към ръцете си.
Проклятието се беше активирало.
Глава 13
- Беше страхотно! - промърмори Руна в рамото му. Тя събра с устни стичащите се по кожата му капки вода и с удоволствие навлажни пресъхналото си гърло. Кожата му имаше аромата на тропическо слънце, мокра земя и мъж.
Шейд простена и я притисна по-силно към мократа скала. Ръцете му я докосваха нежно и внимателно, а мускулестото му тяло потръпваше. Преди година този демон беше разбил сърцето й, но душевната рана сякаш беше започнала малко по малко да се затваря.
Разбира се, Шейд не беше от тези, които обичаха да се прегръщат с часове. Той се отстрани от нея, без да я поглежда в очите, и влезе в пещерата. Така й се стори или на места беше станал прозрачен? Той можеше да се слива със сенките и на практика да става невидим, но... тук имаше нещо. Дали не беше някакъв страничен ефект от преобразя- ването му в демон сора?
Руна стъпи под падащата вода. Боже, направо беше невероятно, че в леговището му имаше естествен природен душ. Малко по-късно откри Шейд в кухнята. Косата му все още беше влажна, но той беше облечен с добре познатите й кожен панталон и яке. Облечените му в ръкавици ръце леко трепереха, а напрежението се излъчваше от цялото му тяло. Може би се чувстваше неловко след всичко, случило се помежду им? Да, нещо определено го безпокоеше, защото упорито избягваше погледа й.
- Отиваме ли някъде?