Шейд се намръщи.
- Откъде знаят, че си варг?
- Не знаеха, докато не започна да ме разпитва шифтър - отговори Руна. Явно беше истина, защото обикновено шифтърите се разпознаваха един друг само с поглед.
- За какво те разпитва?
- За теб. Постоянно настояваха за отговор откъде те познавам и какво правя в твоя дом.
Мамка му! Тя беше заловена не заради ценната си кожа, а заради него. Но защо!
Руна все още го изгаряше с поглед, смръщила вежди. Шейд отново вдъхна аромата й. В него гневът се смесваше с други, по-женствени нотки, които разбудиха защитните му инстинкти. Тя не би трябвало да се намира на това място; в една килия с демон в подземие, вмирисано на мухъл, урина и дълбоко отчаяние.
Сестра му също не трябваше да бъде тук. Мисълта, че и Скалк, и Руна бяха тук заради него, накара нещо в корема му да се стегне на възел.
Той и досега сънуваше кошмари за предишните си опити да защити жените си.
Рязко стържене, съпроводено от нахлуването на хладен въздушен поток, оповестиха за отварянето на вратата. Руна се премести по-близо до Шейд. В килията им влезе найт- лиш, чиито почти човешки облик се нарушаваше от закривените нокти на краката долу и острите зъби в устата горе. След него се появиха двама демони -дяволи - самец и самка. Очите и устите им изглеждаха непропорционално големи върху малките им, кръгли лица. Двойката носеше вериги, палка и бамбукова пръчка.
- Вземете го - процеди найтлишът.
Шейд се нахвърли върху дяволите. Найтлишът натисна една от двете ръчки, стърчащи от стената. В същия миг в килията се разнесе скърцането на въртящи се зъбни колела и веригата на Шейд започна да се скъсява. Тя го повлече след себе си, докато той не се озова притиснат към каменната стена.
Семинусът стисна зъби, като се опитваше да се пребори с болката, обхванала рамото и бедрото му. Единият от дяволите затегна върху врата му метален нашийник, докато другият окова краката му. Ехото от проклятията, които сипеше Шейд, се отразяваха от влажните стени, но дори и те не успяваха да заглушат молбите на Руна да бъде оставен на мира. Шейд успя учудено да я погледне, докато дяволите го сваляха на пода.
В очите на Руна пламтеше ярост. Може би ненавистта й не беше чак толкова силна, въпреки всичките й уверения? Макар да съществуваше и друго обяснение — че тя просто смята собственоръчно да го убие.
- Къде ме водите? - Шейд се опита да се измъкне от оковите си, с което си заслужи удар с палката по тила.
Найтлишът не отговори, а само злобно се усмихна. Той намота няколко пъти веригата от нашийника на Шейд около юмрука си и с рязко дръпване го изправи на крака. Дяволите извиха ръцете зад гърба му и ги оковаха.
Тримата го задърпаха към вратата и когато Шейд се опита да се задържи за рамката, силен удар зад коленете с пръчката го повали на пода. Леката прохлада, която достигна до кожата му му подсказа, че бамбукът беше срязал тънкия плат на панталона. Следващият удар щеше да среже собствената му кожа.
Руна ругаеше и заплашваше, при това доста находчиво, но напълно безсмислено. Шейд трудно разпознаваше в нея скромницата, с която беше преспал. Изглежда, че тя наистина беше наточила зъби и нокти.
Което беше невероятно възбуждащо.
И щеше да бъде, ако в този момент не го влачеха към един от трите стълба за екзекуция. Шейд обичаше ударите с камшик, но сега нещо му подсказваше, че за него няма да има удоволствие. Макар че камшик беше за предпочитане, отколкото водното колело в ъгъла или висящите от тавана куки за дране. А това бяха най-безобидните от инструментите за мъчения, които изпълваха подземието.
В далечния ъгъл имаше арка, която отделяше основната зала от малкото помещение, чиято подредба накара по гърба на Шейд да плъзнат ледени тръпки. Стаята беше изцяло оборудвана с медицински инвентар: хирургически инструменти, операционна маса, пила за кости, щипци за гръдни операции... Подът наоколо беше изцапан с петна от свежа и засъхнала кръв.
О, богове! Това надминаваше всякакви граници.
Демонът го обърна с лице към стълба и го завърза. Издърпа ръцете му нагоре, а после го разкрачи с помощта на пръчка с окови в двата края, в които прикова глезените му. Самката демон го погали по бедрото, а после я плъзна по- нагоре. Шейд бързо започна да прави планове как да я съблазни, за да му помогне, но в този момент демонът найт- лиш го удари по лицето. Заболя го. Но Шейд нямаше как да подмине факта, че някои от стражите бяха от женски пол.
- Къде е самката амбър?
- Дръж се добре и ще я видиш.
Шейд не очакваше отговор и затова се стресна, когато дочу дълбок, мрачен глас. Стори му се, че говорещият има лек акцент... вероятно ирландски, макар че не успя да го определи с точност. От мрака се появи огромна фигура, загърната в черна мантия. Чу се тих и студен смях.